Света Петка (Нижеполе)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.
| „Света Петка“ „Света Петка“ | |
 Общ изглед | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Нижеполе |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Тип на сградата | трикорабен храм |
| Изграждане | 1835 г. |
| „Света Петка“ в Общомедия | |
„Света Петка“ или „Света Параскева“ (на македонска литературна норма: „Света Петка“, „Света Параскева“) е възрожденска църква в битолското село Нижеполе, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
Църквата е разположена в северозападния край на селото в местността Гъргули. Два издълбани надписа на източната фасада осведомяват, че църквата и издигната в 1835 година. От този период е запазена оригиналната зидария на апсидата, напрадена от дялан камък с редове тухла. От двете страни на апсидата има по една апсидиола на страничните параклиси. Останалите стени са измазани по-късно. От юг, запад и север църквата има широки тремове, а във вътрешността се влиза през три врати. Два реда колони в интериора разделят наоса на три кораба. На запад има нартекс, над който е направена галерия (женска църква).[1]
Западно от църквата във втората половина на XIX век е изградена камбанария. В църковния двор към края на XIX или в самото начало на XX век е издигната сградата на училището. В триъгълното пространство над главния му вход има обширен надпис, който информира, че училището е издигнато със средства на нижеполеца Константин Беби. Сградата е в класически и еклектичен стил, популярен за времето в Битоля.[1]
Църквата пострадва значително по време на Първата световна война и след нея са проведени големи реставраторски дейности. Високият иконостас има четири реда икона, рисувани между 1926 и 1931 година. От оригиналния инвентар са запазени няколко икони от първата половина и средата на ΧΙΧ век. Красива е и дарохранителницата, изписана от неизвестен зограф в 1851 година.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 37. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
