Света Петка (Орехово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

„Света Петка“
„Света Петка“
Царските двери от 1642 г.
Царските двери от 1642 г.
Карта
Местоположение в Битоля
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоОрехово
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияПреспанско-Пелагонийска
Изграждане1861 г.
Състояниедействащ храм
„Света Петка“ в Общомедия

„Света Петка“ или „Света Параскева“ (на македонска литературна норма: „Света Петка“, „Света Параскева“) е възрожденска църква в битолското село Орехово (Горно Орехово), Северна Македония, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е от 1861 година, както гласи ктиторският надпис.[1] След Първата световна война с дарения на ореовци от чужбина храмът е обновен. В 1926 година е построена камбанарията северозападно от църквата. Храмът е обновен в 2000 година.[3]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение църквата е трикоробна сграда със седемстранна апсида на изток и пристроен трем от север. Входът за наоса е от северната страна, като от същата страна има и вход за притвора. От южната страна има вход, през който вярващите са ходили на гробищата. Вътрешността на църквата е разделена на три кораба с два реда от по пет колони. Цялата вътрешност на наоса е изписана с добра живопис. Над северния вход от вътрешната страна има дълъг зографски надпис, който споменава Константин Зограф от Селица и годината 1861. Тези стенописи на Константин Зограф са един от най-добрите примери за стенописи от Битолско и от по-широката околност от средата на XIX век. Богатата програма е изпълнена върху стените с голямо внимание и на базата на добри богословски познания. В първата зона са отделни светци в цял ръст или допоясно. В по-горните зони са сцените от Стария и Новия Завет, живота, чудесата и страданията на Исус Христос и изображения вдъхновени от Богородичния Акатист.[2]

В храма освен иконите от средата на XIX век има и малка, но ценна колекция икони от втората четвърт на XVII век. Изключително ценни са и царските двери на храма. На северното им крило има църковнославянски надпис, който точно ги датира в 1642 година. Това крило след публикацията му, по-късно е пренесено в храма „Свети Димитър“ в Битоля. В 2011 година в задната част на иконостаса Ристо Палигора открива и южното крило.[1] Южното крило се съхранява в църквата.[4] Надписът гласи:

Помені Г[оспод]и ереіа попу Петк[о] и настоінико, и Ангел и в[с]е сесабору ΖΡΗ[4]

Иконите от XVII век и царските двери вероятно са дело на майстори от Линотопската художествена школа.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 157.
  2. а б Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 36. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
  3. Горно Орехово // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2022-01-01. Посетен на 29 юли 2018.
  4. а б Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 158.
  5. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 163 - 164.