Света Петка (дем Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

Света Петка
Αγία Παρασκευή
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 592 m
Население (2001) 209 души
Жалба на Христо Нешков до руския консул в Битоля за гръцко нападение над Света Петка, 8 август 1906 г.
Текст
Ваше Превъзходителство,
През нощта срещу 17 юни една гръцка чета, придружена от съселяните ми: Тане Димитров, Кръсте Димов, Петре Христов и Десин Йоанов и от учителите на с. Опсирини Спасе Христов, Сотир Грозданов, Петре Йоанов и Стерьо Секуловски, влезна в селото ни, уби баща ми Нешко, изгори къщата ни (ново здание), сичката покъщнина и мобили, неколко коне, както и трупа на баща ни. Гореизложеното съобщих на Н. Високопревъзходителство Хилми паша както и на съдебните власти, обаче посочените по-горе лица се оправдаха и пуснаха.
Моля повторно да се разгледа делото и да се накажат виновните.
С. Света Петка
(Битолско)
С почитание, Христо Нешков
8 август 1906 г.

Света Петка (на гръцки: Αγία Παρασκευή, Агия Параскеви) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 209 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на Мала река на 12 километра северно от демовия център Лерин (Флорина) и на 4 километра северозападно от Долно Клещино (Като Клинес) в подножието на планината Пелистер, в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Света Петка е чисто българско село в Леринска каза. В 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 550 българи християни.[1] Всички жители на Света Петка са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 480 българи патриаршисти гъркомани.[2]

В селото има три църкви – „Света Петка“от 1570 година, изгорена през 1827 година и въстановена като параклис през 1886; „Свети Николай“ от 1856 година и „Свети Димитър“ от 1859 година.[3]

През пролетта на 1908 година в Света Петка са открити 17 пушки Гра, арестувани са 17 селяни и затворени в Лерин.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През 1912 година през Балканската война Света Петка е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Наум Сидеров, Георги Смърденков, Тодор Симеонов, Гаврил Симеонов, Васил Симов, Петре Чикдронов, Траян Иванов, Кръсте Стоев, Георги Янев, Трендо Гащев.[5] Селото пострадва от окупационните власти.[6] През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

От село Света Петка, убит [от гърците] Георги Смърденков, защото е бил направил списъка на селяните от селото, за да бъде представен на германските власти. Затворени има в Лерин още 4 души[7].

В 1981 година селото има 231 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен слабо.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Света Петка
  • Flag of North Macedonia.svg Димитър Кочевски - Мичо (р. 1943), художник от Северна Македония
  • Flag of Greece.svg Михаил Сърбинов-Гоце (1920 - 1947), гръцки комунист[9]
  • Flag of Greece.svg Димитрий Янев (Димитриос Йоанидис), гръцки учител, завършил в Битоля
  • Flag of Greece.svg Здраве Дамчев (Здравис Дамцис), участник в Гръцко-турската война
  • Flag of Greece.svg Корон Паскалов Коронов (Коронис Пасхалис Коронеос), деец на гръцката пропаганда в Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of the United States.svg Наум Христов (1886 – ?), български революционер и емигрантски деец в САЩ

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 236.
  2. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 168-169.
  3. History of Agia Paraskevi Florinas. // Florina History. Посетен на 18 ноември 2018.
  4. Одрински глас, брой 12, 30 март 1908, стр. 4.
  5. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 490.
  6. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  7. Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК "Звезди", София, 2005 г., стр. 103.
  8. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  9. Stewart, Elizabeth Kolupacev. For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters. // Politecon Publications, 2009. Посетен на 23 декември 2013 г.


     Портал „Македония“         Портал „Македония