Света Петка (област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

Света Петка
Централната част на Света Петка
Централната част на Света Петка
Общи данни
Население 1 561 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 55,689 km²
Надм. височина 1191 m
Тел. код 035419
МПС код РА
ЕКАТТЕ 65534
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Велинград
Костадин Коев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Света Петка
Али Тебер
(ДПС)
Света Петка в Общомедия

Света Петка е село в Южна България. То се намира в община Велинград, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Света Петка е село, разположено в котловината Чепино на 14 километра от Велинград, 54 км от Пазарджик и на 96 от Пловдив. Съставните му махали са Всемирци, Далова махала, Долно Дъбево, Сойка и Алендарово. Селото е изцяло мюсюлманско. Селото е разположено в югозопадната част на рида Алабак, в Западните Родопи на височина около 1200 м.н.р.

Климат-планински.

Почви-светлокафяви горски почви.

Поминък-отглеждат се предимно картофи за семена и консумация. Няма промишлени предприятия. Основни източници на доходи са: дърводобив, горски продукти-гъби, билки и др.

Има железопътна спирка, на един километър от селото, на ж.п. линията Септември-Добринище.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според местната легенда първоначално се казва Мехмедова чука и е било колиби. До 1926 г. колибите са броени към с.Лъджене /днешен квартал на гр. Велинград/. Признато за село на 01.04. 1939 г. От 1952 до 1964 г селото се е казвало „Лютово“, на името на партизанския помагач Мустафа Лютов.През 1964 година историческото име Света Петка е възстановено.[1]

След Руско-турската война и Съединението на България населението на бабешките колиби намалява. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в бабешките колиби, в която Света Петка е посочено като селище с 25 помашки семейства. Селото е електрифицирано през 1958г. ref f>Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 98.</ref>

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Селото разполага с 3 детски градини – най-голямата е в село Света Петка и две в махалите.
  • Средно образователно училище „Христо Смирненски“.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В землището на с. Света Петка се намират три тракийски надгробни могили /Източник Енциклопедия на България/, чието местоположение не е точно определено.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година там се празнуват празниците Рамазан байрам и Курбан байрам на площада в селото.


Други[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Основните ястия, приготвящи се в селото, са предимно родопски. Запазена марка на селото е приготвянето на сладко от „зунички“ по стара рецепта.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.