Света Петка (област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

Света Петка
Централната част на Света Петка
Централната част на Света Петка
Общи данни
Население 1 561 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 55,689 km²
Надм. височина 1250 m
Пощ. код 4620
Тел. код 035419
МПС код РА
ЕКАТТЕ 65534
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Велинград
Костадин Коев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Света Петка
Ахмед Двояков
(ЕНП)
Света Петка в Общомедия

Света Петка е село в Южна България. То се намира в община Велинград, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Света Петка е село, разположено в котловината Чепино на 14 километра от Велинград, 54 км от Пазарджик и на 96 от Пловдив. Съставните му махали са Всемирци, Далова махала, Долно Дъбево, Сойка и Алендарово. Селото е изцяло мюсюлманско. Селото е разположено в югозопадната част на рида Алабак, в Западните Родопи на височина около 1200 м.н.р.

Климат-планински.

Почви-светлокафяви горски почви.

Поминък-отглеждат се предимно картофи за семена и консумация. Няма промишлени предприятия. Основни източници на доходи са: дърводобив, горски продукти-гъби, билки и др.

Има железопътна спирка, на един километър от селото, на ж.п. линията Септември-Добринище.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според местната легенда първоначално се казва Мехмедова чука и е било колиби. До 1926 г. колибите са броени към с.Лъджене /днешен квартал на гр. Велинград/. Признато за село на 01.04. 1939 г. От 1952 до 1964 г. селото се е казвало „Лютово“, на името на партизанския помагач Мустафа Лютов.През 1964 година историческото име Света Петка е възстановено.[1]

След Руско-турската война и Съединението на България населението на бабешките колиби намалява. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в бабешките колиби, в която Света Петка е посочено като селище с 25 помашки семейства. Селото е електрифицирано през 1958 г. ref f>Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 98.</ref>

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Селото разполага с 3 детски градини – най-голямата е в село Света Петка и две в махалите.
  • Средно образователно училище „Христо Смирненски“.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В землището на с. Света Петка се намират три тракийски надгробни могили /Източник Енциклопедия на България/, чието местоположение не е точно определено.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година там се празнуват празниците Рамазан байрам и Курбан байрам на площада в селото.


Други [Религияредактиране | редактиране на кода][редактиране | редактиране на кода]

Религия. Хората са мюсюлмани по вероизповедание. Те са етнически българи, които изповядват исляма - българомохамедани (помаци). Техният майчин език е български, а голяма част от песните и обичаите са типични за българския фолклор.[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Основните ястия, приготвящи се в селото, са предимно родопски. Запазена марка на селото е приготвянето на сладко от „зунички“ по стара рецепта.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.