Света София (Несебър)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Църква „Света София“
NessebarVieilleMetropole.jpg
Map of Nesebar.png
42.6591° с. ш. 27.736° и. д.
Църква „Света София“
Местоположение в Несебър
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Несебър
Вероизповедание Православие – БПЦ
Епархия Сливенска епархия
Архиерейско наместничество Бургас
Тип на сградата базилика
Архитектурен стил византийски
Време на изграждане V-VI век
Съвременен статут недействащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние развалини
Църква „Света София“ в Общомедия
Nesebar basilica.jpg

„Света София“, известна като Старата митрополия, е православна църква в Несебър, Източна България.

Тя е част от Архитектурно-историческия резерват в града, който е част от Световното наследство на ЮНЕСКО и един от 100-те национални туристически обекта.

История и архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света София“, т. нар. „Стара митрополия“, е разположена на предполагаемия стар център на града. Тя е трикорабна базилика с една полукръгла апсида, която отвън е тристенна, с нартекс и атрий (вътрешен двор). Дължината ѝ е 25,5 метра. Страничните кораби са отделени от централния чрез градени от камък правоъгълни стълбове, свързани с тухлени арки. Над тях стъпва втора аркада. На източната стена над апсидата са разположени три аркирани прозореца. Базиликата е имала двускатен покрив, който не е запазен. В апсидата почти в цялост е съхранен синтронът. Отвътре църквата е била измазана с хоросан и стенописана. Целият под е бил покрит с мозайка от малки разноцветни камъчета. Вдясно от абсидата е вграден мраморен блок, върху който е вдълбан стих от старозаветен псалм; падналата мазилка открива проникновен вопъл към бъдните поколения: „И викът ми нека стигне до теб!“[1]

Базиликата датира от края на V и началото на VI век. Сегашния си вид тя придобива след преустройство в началото на IX век. През Средновековието църквата е катедрален храм на Месемврийска епархия. През 1257 г. тя е ограбена от венецианците и пазените в нея мощи на св. Теодор са отнесени в църквата „Сан Салваторе“ във Венеция.[2] Към края на XVIII век е изоставена.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Венцеслав Константинов, НЕСЕБЪР – ГРАД СРЕД МОРЕТО
  2. Cornaro, F. Ecclesiae Venetae antiquis monumentis nunc etiam primum editis illustratae. T. 2. Venetiis, 1749, 258-259.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Други паметници на раннохристиянската и ранновизантийска архитектура в България:

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]