Света София (Несебър)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света София.

Църква „Света София“
NessebarVieilleMetropole.jpg
Map of Nesebar.png
42.6591° с. ш. 27.736° и. д.
Църква „Света София“
Местоположение в Несебър
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Несебър
Вероизповедание Православие – БПЦ
Епархия Сливенска епархия
Архиерейско наместничество Бургас
Тип на сградата базилика
Архитектурен стил византийски
Време на изграждане V-VI век
Съвременен статут недействащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние развалини
Църква „Света София“ в Общомедия
Nesebar basilica.jpg

„Света София“, известна като Старата митрополия, е православна църква в Несебър, Източна България.

Тя е част от Архитектурно-историческия резерват в града, който е част от Световното наследство на ЮНЕСКО и един от 100-те национални туристически обекта.

История и архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света София“, т. нар. „Стара митрополия“, е разположена на предполагаемия стар център на града. Тя е трикорабна базилика с една полукръгла апсида, която отвън е тристенна, с нартекс и атрий (вътрешен двор). Дължината ѝ е 25,5 метра. Страничните кораби са отделени от централния чрез градени от камък правоъгълни стълбове, свързани с тухлени арки. Над тях стъпва втора аркада. На източната стена над апсидата са разположени три аркирани прозореца. Базиликата е имала двускатен покрив, който не е запазен. В апсидата почти в цялост е съхранен синтронът. Отвътре църквата е била измазана с хоросан и стенописана. Целият под е бил покрит с мозайка от малки разноцветни камъчета. Вдясно от абсидата е вграден мраморен блок, върху който е вдълбан стих от старозаветен псалм; падналата мазилка открива проникновен вопъл към бъдните поколения: „И викът ми нека стигне до теб!“[1]

Базиликата е построена непосредствено след Халкедонския събор през 451 година, когато Тракийския диоцез преминава под юрисдикцията на константинополския патриарх.[2] Сградата е разрушена от аварите през VI век и възстановена в началото на VII век.[2] Сегашния си вид тя придобива след преустройство в началото на IX век. През Средновековието църквата е катедрален храм на Месемврийска епархия.

През 1257 г. венецианският флот на Джакомо Доро ограбва църквата, отнасяйки в църквата „Сан Салваторе“ във Венеция редица реликви – мощите на свети Теодор Стратилат, ръка и челюсти на апостол Андрей Първозвани, череп на свети Сист и ръка на апостол Вартоломей.[3][2] Към края на XVIII век е изоставена.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Венцеслав Константинов, НЕСЕБЪР – ГРАД СРЕД МОРЕТО
  2. а б в г Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 158 – 160.
  3. Cornaro, F. Ecclesiae Venetae antiquis monumentis nunc etiam primum editis illustratae. T. 2. Venetiis, 1749, 258 – 259.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Други паметници на раннохристиянската и ранновизантийска архитектура в България:

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]