Света София (Охрид)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света София.

„Света София“
„Света Софија“
St.-Sophia-Ohrid.jpg
църквата отвън
Ohrid OSM.svg
41.1121° с. ш. 20.7941° и. д.
„Света София“
Местоположение в Охрид
Вид на храма православна църква
Страна Република Македония Република Македония
Населено място Охрид
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Дебърско-Кичевска
Архиерейско наместничество Охрид
Време на изграждане IX век
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Света София“ в Общомедия

„Света София“ (на македонска литературна норма: „Света Софија“) е православна църква в град Охрид, Република Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

Сегашната църква е построена върху основите и отчасти стените на разрушената в първото десетилетие на VI век митрополитска катедрала, а следващата постройка е била изградена към края на ІХ век след приемането на християнството като официална религия на България и покръстването на българския народ по времето на княз Борис I. Тя е основно преустроена в последното десетилетие на Х век за коронацията на Самуил през 997 г. като патриаршеска катедрала във вид на куполна базилика[1].

Ангел от сцената „Възнесение Господне“ на тавана

След изместването на столицата на България в Охрид, по времето на цар Самуил в края на X - началото на XI век, църквата е седалищен катедрален храм на Българската патриаршия, както и на наследилата я след 1018 година Охридската архиепископия. Има исторически данни, че църквата е изградена (или обновена) по времето на архиепископ Лъв, който е бил начело на Охридската архиепископия през 10351056 г. Сведението явно се отнася до изграждането на средната част на църквата, която датира от по-ново време.

Според някои автори основната част на съвременната църква е изградена в XI век, а външния притвор (екзонартекса) - в XIV век по нареждане на архиепископ Григорий.[2][3]

На външната западна стена на притвора има едноредов гръцки надпис с взидани тухли, който гласи:[4]

..μωσης ὁ Γρηγόριο(ς)........ σκηνὴν ἐγείρας τὸν θεόγραφον νόμον: ἒθνη τὰ Μυςῶν ἐκδιδάσκει πανσόφως ⁘ ἒτους ͵ϚΩʹΚʹΕʹ

...Григорий... като издигна храм, мизийските народи поучава всемъдро на богописания закон. Година 6825 (=1317 от Христа)[4]

По време на османското владичество в българските земи църквата е превърната в джамия. Днес църквата е под управлението на Дебърско-Кичевската митрополия на Македонска православна църква.

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

Във вътрешността на църквата са запазени фрески от два периода - IX или X в. и от XI век. От първия период са стенописите в източната част по стените и върху някои от стълбовете. Там са изписани патриарси-светци, чиито имена са нечетливи[5].

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. А. Чилингиров, Охридската „Света София“ и нейната датировка, с.4-5
  2. Црквата Света Софија
  3. Church St. Sofia (Sveta Sofija, Света Софија) in Ohrid. // Where is Macedonia. Посетен на 3 март 2014 г.
  4. а б Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, Издава Българското книжовно дружество, 1908. с. 211.
  5. Н. Мавродинов, Старобългарското изкуство, T.1, с. 378
     Портал „Македония“         Портал „Македония