Света София (Охрид)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света София.

„Света София“
„Света Софија“
St.-Sophia-Ohrid.jpg
църквата отвън
Ohrid OSM.svg
41.1121° с. ш. 20.7941° и. д.
„Света София“
Местоположение в Охрид
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Macedonia.svg Република Македония
Населено място Охрид
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Дебърско-Кичевска
Архиерейско наместничество Охрид
Време на изграждане IX век
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Света София“ в Общомедия

„Света София“ (на македонска литературна норма: „Света Софија“) е православна църква в град Охрид, Република Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

Сегашната църква е построена върху основите и отчасти стените на разрушената в първото десетилетие на VI век митрополитска катедрала, а следващата постройка е била изградена към края на ІХ век след приемането на християнството като официална религия на България и покръстването на българския народ по времето на княз Борис I. Тя е основно преустроена в последното десетилетие на Х век за коронацията на Самуил през 997 г. като патриаршеска катедрала във вид на куполна базилика[1].

Ангел от сцената „Възнесение Господне“ на тавана

След изместването на столицата на България в Охрид, по времето на цар Самуил в края на X - началото на XI век, църквата е седалищен катедрален храм на Българската патриаршия, както и на наследилата я след 1018 година Охридската архиепископия. Има исторически данни, че църквата е изградена (или обновена) по времето на архиепископ Лъв, който е бил начело на Охридската архиепископия през 1035–1056 г. Сведението явно се отнася до изграждането на средната част на църквата, която датира от по-ново време.

Според някои автори основната част на съвременната църква е изградена в XI век, а външния притвор (екзонартекса) - в XIV век по нареждане на архиепископ Григорий.[2][3]

На външната западна стена на притвора има едноредов гръцки надпис с взидани тухли, който гласи:[4]

..μωσης ὁ Γρηγόριο(ς)........ σκηνὴν ἐγείρας τὸν θεόγραφον νόμον: ἒθνη τὰ Μυςῶν ἐκδιδάσκει πανσόφως ⁘ ἒτους ͵ϚΩʹΚʹΕʹ

...Григорий... като издигна храм, мизийските народи поучава всемъдро на богописания закон. Година 6825 (=1317 от Христа)[4]

По време на османското владичество в българските земи църквата е превърната в джамия. Днес църквата е под управлението на Дебърско-Кичевската митрополия на Македонска православна църква.

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

Във вътрешността на църквата са запазени фрески от два периода - IX или X в. и от XI век. От първия период са стенописите в източната част по стените и върху някои от стълбовете. Там са изписани патриарси-светци, чиито имена са нечетливи[5].

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. А. Чилингиров, Охридската „Света София“ и нейната датировка, с.4-5
  2. Црквата Света Софија
  3. Church St. Sofia (Sveta Sofija, Света Софија) in Ohrid. // Where is Macedonia. Посетен на 3 март 2014 г.
  4. а б Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, Издава Българското книжовно дружество, 1908. с. 211.
  5. Н. Мавродинов, Старобългарското изкуство, T.1, с. 378
     Портал „Македония“         Портал „Македония