Света Троица (Асеново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Троица.

„Света Троица“
Roman Catholic Church of the Holy Trinity, Asenovo, Bulgaria.gif
Местоположение в Асеново
Вид на храма римокатолическа параклис
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Асеново
Вероизповедание Римокатолицизъм
Епархия Никополска
Време на изграждане 1907 – 1909 г.
Съвременен статут действащ храм

„Света Троица” е християнска църква в Асеново, Северна България, част от Никополската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм.

История на енорията[редактиране | редактиране на кода]

След разгрома на Чипровското въстание през 1688 г. оцелелите жители на Чипровските католически села се изселват на север и запад извън пределите на българските земи. През 1741 г. малка част от тях достигат до Банат и се заселват във Винга. За разлика от другите бежанци, които постепенно са асимилирани от местните етническа среда, заселниците във Винга запазват българската си идентичност.[1]

Законът за населяване ненаселените земи в България е приет през май 1880 г. и допълнен през декември 1891 г. им дава възможност да се завърнат в родината си. През 1889 г. част от жителите на Винга се връщат в България и след два неуспешни опита на разни места през 1892 г. полагат основите на село Асеново.[1] Първоначално в селото се заселват 204 католически семейства. Още с преселването селото се характеризира с домове с вътрешна уредба по европейски тип – легла, маси и столови.

През 1894 г. е назначен първият енорийски свещеник в Асеново, това е белгиецът отец Павел Корселис.[2]

През 1928 г. селото има 240 семейства с приблизително 1300 души.

През 1952 г. асеновският свещеник Йероним Луков Серафимов, родом от с. Ореш, е осъден на 12 г. затвор в един от серията процеси срещу католическото духовенство. Замества го отец Исидор Антонов Делин, преселил се с винганския си род в Асеново, и служи в селото до края на живота си през 1955 г.

История на храма[редактиране | редактиране на кода]

След основаване на селото, Светата литургия е служена в частен дом или в църквата на най-близкото католическо-павликянско село Трънчовица. След това е построен малък параклис. Отец Павел Корселис, белгиец по произход, започва да събира средства за построяване на църква. През 1907 г. е положен основният камък на нова черква, която е завършена през 1909 г. с помощта на епископския наместник Яко Роасан. Сградата е висока 12 м., дълга 25 м и широка 9 м. В нея има два олтара. Основният е изработен от художника-скулптор Фердинанд Стуфлесер. Другият е изработен от отец Теофил Вербеко, пасионист, белгиец.[2]

Изографисването на новата черква е направено през 1924 г. от художника Йосиф Киш

Храмов празник – 50 ден след Великден.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  2. а б Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.