Света Троица (Банско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Троица.

„Света Троица“
Sveta troica bansko.jpg
общ изглед
България
41.8353° с. ш. 23.4869° и. д.
„Света Троица“
Област Благоевград
41.8353° с. ш. 23.4869° и. д.
„Света Троица“
Банско
41.8353° с. ш. 23.4869° и. д.
„Света Троица“
Вид на храма православна църква
Страна България България
Населено място Банско
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Неврокопска епархия
Архиерейско наместничество Разлог
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Архитектурен стил възрожденски
Време на изграждане 1833 – 1835 г.
Съвременен статут действащ храм
„Света Троица“ в Общомедия

„Света Троица“ е православна църква в град Банско, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1][2] Храмът, една от най-забележителните църкви в България от втората половина на XIX век, е обявен за паметник на културата.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Троица“ е изградена в центъра на селото от местни строители през 1835 година, благодарение на общите усилия и щедрост на банскалии. Тъй като по онова време османците позволявали да се строят църкви само на места, където преди това е имало храм, местни хора заровили икона и кръст в двор в центъра на селото. Мястото за строене на църквата е дарено - най-голям дарител е Лазар Герман - заможен банскалия и кмет на българската община. Той е основен ръководел в изграждането на храма, както и лице за трудните преговори с турците, което в крайна сметка му коства живота. Друг виден дарител е Тома Хаджибена, който дава мястото пред къщата си. Общо дарителите са 270 фамилии и 1081 индивидуални дарители.[3] Разрешението за строеж на храм е получено през 1833 година. Главният майстор строител е банскалията Димитър Доюв. В строителството участват 350 майстори – каменоделци, строители и резбари, както и доброволци от селото.[1] Храмът е завършен в 1835 година.[1][2]

Камбанария[редактиране | редактиране на кода]

В 1850 година в северната част на църковния двор е изградена голяма каменна камбанария, която служи и като часовникова кула. Камбанарията се съчетава отлично с архитектурата на църквата и играе важна роля при оформянето на силуета на градчето.[4] Майстор на камбанарията е Глигор Благов Доюв, племенник на строителя на църквата Димитър.[2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение представлява трикорабна, безкуполна псевдобазилика с двускатен покрив и аркадна галерия на запад. Размерите на храма са 35 m дължина и 22,5 m ширина.[2] Архитектурата на сградата е направена, така че мами окото да изглежда малка, а всъщност не е. Градежът е монументален, като каменната зидария е майсторски изпълнена. Дебелината на стените е 1,10 m в основите. Входните врати, сводовете и прозорците са изработени от дялани камъни.[3]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешното пространство е организирано в бароков стил и има монументално въздействие. Дърворезбените и живописните елементи на декорацията са в хармония, преходите са плавни, без прави ъгли, дървените холкели са със сложни, огънати форми. Трите кораба са разделени от високи измазани и изписани дървени колони с аркади, а таванът на средния кораб е повдигнат върху висок холкел. Женската църква има дървена решетка с изящна плетеница.[2][3]

Дърворезбите и живописната украса на църквата са дело на тресончанина Велян Огнев, като се предполага, че той е автор и на иконостаса и на амвона. Огнев изписва с цветни орнаменти и геометрични мотиви всички свободни от резба повърхности по иконостаса – подиконните платна, колонките и прочие, църковните мебели и елементите на вътрешното храмово пространство – стените, колоните, плоскостите над акрите на трите кораба.[2]

По декорацията на храма работи видния представител на Банската художествена школа Димитър Молеров. Първото му дело е Разпятието върху големия кръст от венчилката на иконостаса.[2] В 1839 – 1841 година[5] изписва осемте големи царски икони, както и някои от целувателните. През 1850 година изписва част от иконите за апостолския ред – „Дейсис“, „Свети Илия“, „Свети Лука“, „Свети Андрей“, „Свети Вартоломей“, „Свети Петър“, „Възнесение Лазарево“. В 1854 година в нишата на проскомидията рисува традиционната сцена „Христос в гроба“. В 1860 година за владишкия трон рисува икона на Христос и патронната икона на Светата Троица за десния проскинитарий. В 1861 година изписва „Убрус“, поставен на царските двери. На Димитър Молеров са и стенописите над вратите.[2]

В църквата работи и синът на Димитър Симеон Молеров, като иконите му са смятани за негово върхово постижение.[6] В 1841 година той изписва царските икони „Свети Йоан Предтеча“ и „Свети Димитър“, а за апостолския ред – Матей, Филип, Юда, Симон, Тома, Яков, Йоан, Матей и Марко. Стенописното изображение а Архангел Михаил вляво от олтара също е негово.[2]

В храма работи и синът на Симеон Георги Молеров,[7] който изработва няколко целувателни икони със съвършена техника.[2] Друг бански зограф Димитър Сирлещов[2] рисува в 1892 година завесата на северната олтарна врата. Негово дело са и двете странични олтарни врати, иконата на „Св. св. Кирил и Методий“ от 1894 г., „Богородица на трон със светци“ на малкия проскинитарий и стенописа „Богородица Ширшая небес“ от 1898 година в апсидата.[8]

В 1957 година в църквата отново са рисувани стенописи.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Църквата „Св. Троица“ в Банско. // Corect. Посетен на 2014-11-13.
  2. а б в г д е ж з и к л м Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 402.
  3. а б в „Св. Троица“ – гр. Банско. // Свети места. Посетен на 2017-02-01.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 410.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 585.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 586.
  7. Четири поколения – Молеровия род. // Nobility Bg. Посетен на 2014-11-13.
  8. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 403.
     Портал „Македония“         Портал „Македония