Света Троица (Малко Търново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Троица.

„Света Троица“
Вид на храма католическа църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Малко Търново
Вероизповедание Църква на съединените с Рим българи
Епархия Софийска апостолическа екзархия
Време на изграждане 1931 г.
Съвременен статут действащ храм

„Света Троица“ е източнокатолическа църква в град Малко Търново, България, енорийски храм на Софийската апостолическа екзархия.

История на енорията[редактиране | редактиране на кода]

Новата сграда на училището

Началото на общността на католиците от източен обред в Малко Търново датира от времето на присъединилите се към Рим българи през 1860 г. Първите свещеници в общността са отците Иван Ваклидов и Койчо (Кирил). В къщата на Стойчо Гаруфалов – дядо на бъдещия епископ Иван Гаруфалов - е осветен първият католически параклис през 1861 г. През 1862 г. в Малко Търново Светата литургия започва да се служи на славянски език. Същата година е основавано първо българско училище.[1]

От 1866 г. униатската общност е обслужвана от отци възкресенци. През 1868 г. е построен първият храм „Свети Петър и Павел”, осветен на 29 юни същата година. Малко след това енорията има постоянен свещеник – отец Желязко. През 70-те години на ХІХ век отците възкресенците напълно поемат енорията в Малко Търново. С настоятелството на отец Август Мосеер е построено ново училище. В края на 90-те години на ХІХ в. пристигат и сестри възкресенки.[1] Енорията е част от Тракийския български апостолически викариат с център Одрин и в края на XIX в. в нея има една католическа прогимназия и две начални училища за момчета и момичета. [2]

На 16 февруари 1923 г. пожар унищожава сградата на училището и свещеническия дом.

Най-голямото си развитие енорията постига по време на 25-годишното служене на родения в града отец Иван Гаруфалов, който не само модернизира училището, но също така с големи усилия започва строежа на новата църква. Основава се католическа кооперация, действа сиропиталище, а в училището усърдно работят милосърдните загребски сестри.

След отец Гаруфалов, който през 1941 г. е назначен за Апостолически екзарх, енорията поема отец Йосиф Германов. След него енористи са отците Антон Петров, Константин Патронов, Никола Гръмов и Роман Котевич.[1]

История на храма[редактиране | редактиране на кода]

Първата църква в енорията е построена през 1868 г. Около 1928 г. тя започва да се руши и през януари 1929 г. енорийският съвет взема решение да спре черкуването в нея и организира временен параклис в католическата прогимназия за обслужване на Светата литургия.

Сегашният храм е построен върху основите на старта църква. Работите по строителството му започват през 1930 г. Той е окончателно завършен в края на 1931 г. През следващите две години е построена камбанарията, а след това продължава работата по вътрешното оформление. На 4 април 1936 г. новата униатска църква „Света Троица“ в Малко Търново е тържествено осветена.[2]

Църковните икони, олтарът и църковната утвар са пренесени от Одрин, от българската църквата „Свети Кирил и Методий“. Една от най-ценните икони е чудотворната икона на Богородица, наричана тук „Покровителка на единството между християните“. На 25 май 2002, при визитата си в България, папа Йоан Павел II коронясва иконата.

Храмов празник – 50 дни след Великден.

Параклис „Света Богодорица”[редактиране | редактиране на кода]

Към църквата е изграден параклис „Света Богодорица“, обявен за светилище на Католическата църква в България. В параклиса на светилището са сложени иконата на „Ченстоховската Света Богородица – Покровителка на единството на християните” и „пиюска“ – бялата шапчица, с която папа Йоан Павел II е служил преди идването си в България.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в „Света Троица“
  2. а б Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.