Светиилийски възвишения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Светиилийски възвишения
Изглед посока юг връх Острата вила (Острия чатал)
Изглед посока юг връх Острата вила (Острия чатал)
Bulgaria Sliven Province relief location map.jpg
42.418° с. ш. 26.156° и. д.
Местоположение на картата на България Област Сливен
Общи данни
Местоположение България (Област Сливен, област Ямбол)
Част от Тунджанско-Странджанска област
Най-висок връх Острата вила
Надм. височина 415,9 m
Bulgaria geographic map Tundzhahills bg.svg

Светиилийските възвишения са възвишения в Югоизточна България, между Горнотракийската низина и Ямболското поле, в Сливенска и Ямболска област.[1]

Възвишенията се простират от запад-северозапад на изток-югоизток на около 25 км, а ширината им е 5 – 6 км. Разположени са между Горнотракийската низина на запад и Ямболското поле на изток.[1]

От северозапад на югоизток билото им постепенно се понижава и към долината на река Калница (десен приток на Тунджа) то потъва в Ямболското поле. Най-високата им точка връх Острата вила (до 1989 г.: Острия чатал, 415,9 м) се издига в северозападната им част на около 2,5 км югозападно от село Питово. Изградени са предимно от гранити, варовици, мергели и туфи. В района на село Бояджик малки находища на желязна руда. Климатът е преходно континентален. Отводнява се от реките Калница (десен приток на Тунджа) и Овчарица (ляв приток на Сазлийка), които извират от възвишенията и малки и къси рекички и дерета леви притоци на река Блатница (ляв приток на Сазлийка). Почвите са излужени канелени горски. Напълно обезлесени, заети от пасища.[1]

По склоновете и подножията им са разположени 16 села:

През крайните северозападни и югоизточни части на възвишенията преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]