Светиниколска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Светиниколска планина
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.464° с. ш. 22.575° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Област Видин
Част от Стара планина
Най-висок връх Хайдушки камък
Надм. височина 1720,8 m

Светиниколска планина е планина в Северозападна България, област Видин и Източна Сърбия, най-западен дял на Стара планина.

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Светиниколска се издига в най-западната част на Стара планина и е разположена в България и Сърбия, като по билото ѝ от юг-югоизток на север-северозапад преминава държавната граница между двете страни, между пограничните пирамиди от № 341 (Светиниколски проход, 1386 м) до № 367 (Белоградчишки проход, 570 м). Тези два прохода я отделят съответно от Чипровска планина на югоизток и планината Бабин нос (част от Западния Предбалкан) на северозападн. На североизток чрез продълговатото синклинално понижение между селата Салаш и Чупрене се свързва с планинския рид Ведерник (част от Западния Предбалкан). На запад и югозапад в Република Сърбия склоновете ѝ постепенно се понижават и достигат долините на реките Бели Тимок и дясната я съставяща Търговишки Тимок.

Дължината ѝ от север-северозапад на юг-югоизток е около 25 км, а ширината — 20 км, като по-голямата част от планината се намира на сръбска територия Най-високата точка е връх Хайдушки камък (1720,8 м), разположен в най-югоизточната ѝ част. Североизточният ѝ склон, който е на българска територия е разчленен от Салашка река (десен приток на Арчар, Стакевска река (ляв приток на Лом) и Чупренска река (десен приток на Стакевска река) и техните притоци, а югозападният ѝ — в Сърбия — от десните притоци на Търговишки Тимок и Бели Тимок.

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Име Кота (m) Държава
Хайдушки камък 1720,8 България България
Орлов камък 1695,6 Сърбия Сърбия
Кота 1580,5 България България
Три уши 1566,9 България България
Жребче 1373,1 България България
Кота 1349,2 България България
Ветрен 1314,2 България България
Кота 1294  Сърбия Сърбия
Берчина чука 1230,5 България България
Чука 1203  Сърбия Сърбия

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Планината е образувана върху западната част на Берковската антиклинала и е изградена от гранити и палеозойски кристалинни скали. На тази база в района на село Стакевци има находища на антрацитни въглища.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Билото е покрито със смърчови гори, примесени наместа с бял бор, бяла мура и бук, храстови и високопланински тревни формации. По североизтоният ѝ склон, над 700-800 м н.в. са запазени плътни букови гори, а по-надолу те са примесени с габър и ясен. Подножито ѝ на българска и сръбска територия е обезлесено и частично е заето от обработваеми земи.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

На българска теротория по склоновете на планината са разположени селата Крачимир, Салаш, Стакевци и Чупрене, а на сръбска — Алдинац, Балинац, Градище, Равно буче, Радичевац, Репушница и Шарбановац.

Пътища[редактиране | редактиране на кода]

По югоизточното ѝ подножие, от село Чупрене до Светиниколския проход, на протежение от 11,2 км преминава участък от Републикански път III-114 ЛомРужинциСветиниколския проход (В момента пътят нагоре от село Чупрене е без трайна настилака).

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Хижи в Светиниколска планина няма.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]