Светислав Басара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Светислав Басара
сръбски писател
Svetislav Basara.jpg
Светислав Басара през 2014 г.
Роден

НационалностFlag of Serbia.svg Сърбия
Работил вписател, дипломат
НаградиНИН-ова награда (2006)[1]
Награда „Биляна Йованович“
НИН-ова награда (2020)[2]
Литература
Жанроверазказ, есе, роман
Течениепостмодернизъм
Известни творби„Легенда за велосипедистите“ (1987)
НаградиНолитова награда
НИН-ова награда (2006, 2021)
Семейство
СъпругаВида Чрънчевич-Басара
Деца2

Уебсайт
Светислав Басара в Общомедия

Светислав Басара (на сръбски: Светислав Басара) е сръбски писател и дипломат. Автор е на повече от двадесет книги с разкази, есета, романи и драми.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Баина Баща на 21 декември 1953 г.[3]. Между 2001 и 2005 г. е посланик на Сърбия и Черна гора в Кипър.[4]. От декември 2009 до края на 2020 г. води своя колонка във вестник „Данас“, която е озаглавена „Фамозно“.[5]

Сред най-известните му произведения са сборникът с разкази „Изгубен в супермаркета“, книгата с есета „На ръба“, романите „Джон Б. Малкович“, „Краткодневие“, „Китайско писмо“.

На българските читатели Светислав Басара е познат от някои преводи на негови разкази в литературната периодика, а в началото на юли 2009 г. издателство „Колибри“ публикува на български език романа „Легенда за велосипедистите“.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда „Жељезаре Сисак“ за романа „Легенда за велосипедистите“.[4]
  • Романът „Легенда за велосипедистите“ (1996) е избран за най-добрия сръбски роман на десетилетието.
  • Носител на Нолитова награда за романа „Монголски бедекер“.[6]
  • НИН-ова награда за романа „Възход и падение на паркинсоновата болест“ (2006)
  • Като колумнист на вестник „Данас“ получава наградата „Станислав Сташа Маринкович“ за 2010 година.[7]
  • НИН-ова награда за романа „Контраендорфин“ (2021)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Приче у нестајању (1982)
  • Peking by Night (1985)
  • Кинеско писмо (1985)
  • Напукло огледало (1986)
  • На ивици (1987)
  • Фама о бициклистима (1987)
  • На Граловом трагу (1990)
  • Монголски бедекер (1992)
  • Looney Tunes (1997)
  • Бумеранг (2001)
  • Џон Б. Малкович (2001)
  • Успон и пад Паркинсонове болести (2006)
  • Изгубљен у самопослузи (2008)
  • Дневник Марте Коен (2008)
  • Нова Страдија (2009)
  • Фундаментализам дебилитета (2009),
  • Почетак буне против дахија (2010)
  • Mein Kampf (2011)
  • Дуговечност (2012)
  • Гнусоба (2013, Лагуна, Београд)
  • Тушта и тма (2014, Лагуна, Београд) – кореспонденция с Миленко Йергович
  • Анђео атентата (2015, Лагуна, Београд) – награда „Биляна Йованович“
  • Други круг (2015, Лагуна, Београд) – втори том с кореспонденция с Миленко Йергович
  • Очај од нане (2016, Лагуна, Београд)
  • Андрићева лествица ужаса (2016, Лагуна, Београд)
  • Нова српска трилогија (2017, три по-рано публикувани романа – „Успон и пад Паркинсонове болести“, „Дневник Марте Коен“ и „Почетак буне на дахије“, обединени от общата им историческа съдба)
  • Пушачи црвеног бана (2017, сборник с публицистични текстове от колонките му във вестник „Данас“)
  • Атлас псеудомитологије (2018, Београд, Службени гласник у саиздаваштву са Институтом за јавну политику из Београда)

На български в периодиката[редактиране | редактиране на кода]

  • Въведение в шизофренията. Превод от сръбски Александра Ливен и Асен Благоев. – „Литературен вестник“, бр. 46, 1993, с. 4-5.
  • Фаталният купон. Превод от сръбски Йордан Ефтимов. – „Литературен вестник“, бр. 21, 1996, с. 15.
  • Писмо от ада. Превод от сръбски Жела Георгиева. – „Литературен вестник“, бр. 29, 1996, с. 10.
  • Няма вече нови години. Превод от сръбски Мария-Йоанна Стоядинович. – „Литературен вестник“, бр. 5, 1998, с. 9.
  • Структура на илюзиите. – В: сп. „Демократически преглед“, 2001.
  • Разкази. Превод от сръбски Жела Георгиева. – В: сп. „Сезон“, 2002, кн. 4.
  • Сърцето на земята (роман). Превод от сръбски Людмила Миндова. – В: сп. „Факел“, 2006, кн. 1, с. 130 – 184.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б НИН online. // Посетен на 25 февруари 2017 г..
  2. а б www.nin.co.rs.
  3. Радисављевић, Зоран. Време у негативу. // Политика, 16. 6. 2007.. Архивиран от оригинала на 24 септември 2015. ((sr))
  4. а б Светислав Басара. // Геопоетика. Архивиран от оригинала на 18 юни 2021. ((en))
  5. Басара, Светислав. Фамозно. // Данас. Посетен на 30 август 2022. ((sr))
  6. Светислав Басара. // Лагуна. Архивиран от оригинала на 26 август 2011. ((sr))
  7. „Сташа“ Светиславу Басари, „Бурзан“ Николи Томићу, Данас, 8.6.2010. ((sr))
  8. Йордан Ефтимов, „Авторът като съставител“, рец. във в. „Капитал“, 1 октомври 2009 г.
  9. Една от първите реакции на българското издание е в предаването на Георги Коритаров по телевизия „Европа“ на 22 февруари 2021 г.: „Светислав Басара – между две НИН-ови награди за литература“ (първа част) и „Гротеска и модерност – как литературата разрушава митове?“ (втора част).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Разкази
Интервюта
За него