Светислав Басара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Светислав Басара
сръбски писател
Светислав Басара през 2014 г.
Роден

Националност Сърбия
Учил вУжичка гимназия
Работилписател, дипломат
Литература
Жанроверазказ, есе, роман
Течениепостмодернизъм
Известни творби„Легенда за велосипедистите“ (1987)
НаградиНолитова награда
НИН-ова награда (2006, 2021)
Семейство
СъпругаВида Чрънчевич-Басара
Деца2

Уебсайт
Светислав Басара в Общомедия

Светислав Басара (на сръбски: Светислав Басара) е сръбски писател и дипломат. Автор е на повече от двадесет книги с разкази, есета, романи и драми.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Баина Баща на 21 декември 1953 г.[1]. Между 2001 и 2005 г. е посланик на Сърбия и Черна гора в Кипър.[2]. От декември 2009 до края на 2020 г. води своя колонка във вестник „Данас“, която е озаглавена „Фамозно“.[3]

Сред най-известните му произведения са сборникът с разкази „Изгубен в супермаркета“, книгата с есета „На ръба“, романите „Джон Б. Малкович“, „Краткодневие“, „Китайско писмо“.

На българските читатели Светислав Басара е познат от някои преводи на негови разкази в литературната периодика, а в началото на юли 2009 г. издателство „Колибри“ публикува на български език романа „Легенда за велосипедистите“.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда „Жељезаре Сисак“ за романа „Легенда за велосипедистите“.[2]
  • Романът „Легенда за велосипедистите“ (1996) е избран за най-добрия сръбски роман на десетилетието.
  • Носител на Нолитова награда за романа „Монголски бедекер“.[4]
  • НИН-ова награда за романа „Възход и падение на паркинсоновата болест“ (2006)
  • Като колумнист на вестник „Данас“ получава наградата „Станислав Сташа Маринкович“ за 2010 година.[5]
  • НИН-ова награда за романа „Контраендорфин“ (2021)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Приче у нестајању (1982)
  • Peking by Night (1985)
  • Кинеско писмо (1985)
  • Напукло огледало (1986)
  • На ивици (1987)
  • Фама о бициклистима (1987)
  • На Граловом трагу (1990)
  • Монголски бедекер (1992)
  • Looney Tunes (1997)
  • Бумеранг (2001)
  • Џон Б. Малкович (2001)
  • Успон и пад Паркинсонове болести (2006)
  • Изгубљен у самопослузи (2008)
  • Дневник Марте Коен (2008)
  • Нова Страдија (2009)
  • Фундаментализам дебилитета (2009),
  • Почетак буне против дахија (2010)
  • Mein Kampf (2011)
  • Дуговечност (2012)
  • Гнусоба (2013, Лагуна, Београд)
  • Тушта и тма (2014, Лагуна, Београд) – кореспонденция с Миленко Йергович
  • Анђео атентата (2015, Лагуна, Београд) – награда „Биляна Йованович“
  • Други круг (2015, Лагуна, Београд) – втори том с кореспонденция с Миленко Йергович
  • Очај од нане (2016, Лагуна, Београд)
  • Андрићева лествица ужаса (2016, Лагуна, Београд)
  • Нова српска трилогија (2017, три по-рано публикувани романа – „Успон и пад Паркинсонове болести“, „Дневник Марте Коен“ и „Почетак буне на дахије“, обединени от общата им историческа съдба)
  • Пушачи црвеног бана (2017, сборник с публицистични текстове от колонките му във вестник „Данас“)
  • Атлас псеудомитологије (2018, Београд, Службени гласник у саиздаваштву са Институтом за јавну политику из Београда)

На български в периодиката[редактиране | редактиране на кода]

  • Въведение в шизофренията. Превод от сръбски Александра Ливен и Асен Благоев. – „Литературен вестник“, бр. 46, 1993, с. 4-5.
  • Фаталният купон. Превод от сръбски Йордан Ефтимов. – „Литературен вестник“, бр. 21, 1996, с. 15.
  • Писмо от ада. Превод от сръбски Жела Георгиева. – „Литературен вестник“, бр. 29, 1996, с. 10.
  • Няма вече нови години. Превод от сръбски Мария-Йоанна Стоядинович. – „Литературен вестник“, бр. 5, 1998, с. 9.
  • Структура на илюзиите. – В: сп. „Демократически преглед“, 2001.
  • Разкази. Превод от сръбски Жела Георгиева. – В: сп. „Сезон“, 2002, кн. 4.
  • Сърцето на земята (роман). Превод от сръбски Людмила Миндова. – В: сп. „Факел“, 2006, кн. 1, с. 130 – 184.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радисављевић, Зоран. Време у негативу // Политика, 16. 6. 2007. Архивиран от оригинала на 24 септември 2015. ((sr))
  2. а б Светислав Басара // Геопоетика. Архивиран от оригинала на 2020-03-27. Посетен на 2014-03-11. ((en))
  3. Басара, Светислав. Фамозно // Данас. Посетен на 30 август 2022. ((sr))
  4. Светислав Басара // Лагуна. Архивиран от оригинала на 26 август 2011. ((sr))
  5. „Сташа“ Светиславу Басари, „Бурзан“ Николи Томићу, Данас, 8.6.2010. ((sr))
  6. Йордан Ефтимов, „Авторът като съставител“, рец. във в. „Капитал“, 1 октомври 2009 г.
  7. Една от първите реакции на българското издание е в предаването на Георги Коритаров по телевизия „Европа“ на 22 февруари 2021 г.: „Светислав Басара – между две НИН-ови награди за литература“ (първа част) Архив на оригинала от 2021-08-05 в Wayback Machine. и „Гротеска и модерност – как литературата разрушава митове?“ (втора част) Архив на оригинала от 2021-08-05 в Wayback Machine..

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Разкази
Интервюта
За него