Светислав Пешич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Светислав Пешич
Светислав Пешић
Pesic-Coach-Basketball.jpg
Персонална информация
Роден28 август 1949 година (73 г.)
Ръст196 cm
Тегло83 kg
Постшутинг гард
Кариера
Професионални отбори
1965 – 1967
1967 – 1971
1971 – 1979
Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg КК Пирот
Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg КК Партизан
Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg КК Босна
Треньорска кариера
1982 – 1987
1987 – 1993
1993 – 2000
2000 – 2002
2001 – 2002
2002 – 2004
2004 – 2006
2006 – 2007
2007 – 2008
2008 – 2009
2010 – 2011
2011 – 2012
2012
2012 – 2016
2018 – 2020
Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg КК Босна
 Германия
Flag of Germany.svg Алба Берлин
 Югославия
Flag of Germany.svg РейнЕнерги Кьолн
Flag of Spain.svg Барселона Баскет
Flag of Italy.svg Лотоматика Рома
Flag of Spain.svg Акасваю Хирона
Flag of Russia.svg БК Динамо Москва
Flag of Serbia.svg КК Цървена Звезда
Flag of Spain.svg БК Валенсия
Flag of Serbia.svg КК Цървена Звезда
 Германия
Flag of Germany.svg Байерн Мюнхен
Flag of Spain.svg Барселона Баскет
Светислав Пешич в Общомедия

Светислав Пешич (на сръбски: Светислав Пешић) е бивш сръбски и югославски професионален баскетболист и после треньор.

Пешич е сред най-успешните европейски баскетболни треньори, като с националния отбор на Югославия печели Световната купа по баскетбол през 2002 г. и Европейското първенство по баскетбол през 2001 г.

Начело на германския национален отбор печели Европейското първенство през 1993 г. С клубния си тим успява да спечели турнира на Евролигата през 2003 и 2007 година, както и Купа Корач през 1995 г.[1]

Кратка биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 август 1949 година в град Нови сад, АК Войводина, СР Сърбия, Югославия.

Състезател

Кариерата му на баскетболист започва в тима на БК „Раднички“ (Пирот), а по-късно преминава в отбора на „Партизан“ (Белград). Член е на тима на БК „Босна“, с който печели шампионата на Югославия и купата на страната през 1978 година. Става носител на Купата на европейските шампиони през 1979 г.[2] Прекратява състезателната си кариера в началото на 1980-те години.

Треньор

Започва треньорска кариера в „Босна“ през 1982 г., където остава до 1986 г. През този период като треньор печели югославското първенство (1983) и Купата на Югославия (1984). От 1984 до 1987 г. е треньор на младежкия национален отбор на Югославия. Спечелва с отбора европейското (1985) и световното (1987) първенство по баскетбол за младежи.

От 1987 до 1993 г. е треньор на германския национален отбор, с който печели Европейското първенство (1993) в Германия.[3] През 1993 г. става старши треньор на тима на БК „Алба“ (Берлин), какъвто остава до 2000 година. С отбора спечелва Купа „Корач“ през 1995 г., както и 4 поредни титли на Германия от 1997 до 2000 г.

През 2001 г. е назначен за треньор на националния отбор на Югославия, с който печели Европейското първенство (2001) в Турция и Световната купа (2002) в Индианаполис.

По-късно е треньор на германския БК „Кьолн“. Става треньор на БК „Барселона“, с който през сезон 2002/2003 печели шампионата и Купата на краля на Испания, както и турнира на Евролигата. През следващата година отново печели шампионата на Испания, но поради конфликт с член на управителния съвет напуска „Барселона“ и се премества в тима „Лотоматика“, Рим.

От 2011 до 2012 година е треньор на белградския отбор „Цървена звезда“, а от 2012 г. е начало на БК „Байрен“ (Мюнхен).

Източници[редактиране | редактиране на кода]