Свети Амвросий (Милано)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Свети Амвросий
Местоположение в Милано
Свети Амвросий (Милано) в Общомедия

Базилика на Свети Амвросий, с официално название Малка римска базилика към абатската колегия Св. Амвросий, Basilica romana minore collegiata abbaziale prepositurale di Sant'Ambrogio[1]) е църква в Милано, Северна Италия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Това е една от най-старите църкви в Милано, построена от Свети Амвросий през 379-386, в район, където са били погребани много християнски мъченици на римските гонения. Първото име на църквата е Базилика на Мъчениците.

Когато Свети Амвросий пристига в Милано, местните църкви са били в конфликт помежду си в контекста на спора между арианството и никейското верую. Той твърдо подкрепя на Никейските канони, но също така желае да направи Северна Италия в проримска опора. Посредством активно строителство Свети Амвросий постига целите си – изградени са три или четири църква в близката околност на града, сред които и Базилика на Мъчениците, по-късно преименувана в негова чест.[2]

След нейното построяване, сградата на няколко пъти е  реконструирана до XII век, когато ѝ е придаден настоящият вид в романски стил.

Първоначално базиликата попада извън града, но през следващите столетия градът нараства около нея, като тя се превръща в център на религиозния живот на общността. През 789 г., около нея възниква  манастир.[3]

Двете кули символизират базиликата и нейния строителен план. Построената през IX век Torre dei Моначи ("Кула на монасите")  е използвана за призоваване на вярващите към богослужебна маса. Камбанарията на втортата кула е завършена през XII век.

Манастирът с църквата e основен землеползвател в Северна Италия и в днешния швейцарски кантон Тичино. В този храм на 4 август 1528 се подписва така нареченият "Мир на Свети Амвросий" между аристократичната и народната фракции в Милано. През 1492 г., Бенедиктинците възлагат ремонта на църквата на Донато Браманте, архитект на базиликата "Свети Петър".

През август 1943 г. съюзническите бомбардировки силно повреждат базиликата, по-специално апсидата.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

План на базиликата, сочещ аркадите и църквата.
Фасада тип хижа с един портик.
Мозайката Христос Пантократор от IV-VIII век (с последващо възстановяване).

Църквата е построена от тухли с различен произход и цвят, с детайли от камък и бяла мазилка. Запазеният до днес градеж е започнат около 1080, а  нефът датира от около 1128, докато нервюрите на сводовите главини – от около 1140 г.

Олтарът е приблизително на същото място, както и по времето на Св. Амвросий, а околните колони стоят втрху оригиналната настилка.[4]

В базиликата оригиналния план на сградата е запазен, с апсида и портик с арки, опиращи се на полуколони и пиластри.

Екстериор[редактиране | редактиране на кода]

Фасадата е тип хижа и има две ложи, разположени една над друга и използвани от епископите да благославят гражданите.

Кулата с камбанарията


Под предверието, между централния портал и левия проход на портала, се намира саркофага на Пиетро Кандидо Децембрио, от XV век. Централен портал се фланкира от две колони с архиволти с декоративни елементи от Сасанидски произход.[5]


Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Базиликата има полукръгла апсида и малки, полукръгли параклиси в края на проходите; няма трансепт. Интериорът е със същия размер като външния портик.

Таванът е в кръстат свод, а проходите заемат точно половината от дължината на нефа, и се поддържат от по-малки стълбове. Емпориите поддържат сводовете[6] над романски амвон и саркофаг, традиционно известен като Ковчега на Стилихон

Църквата след англо-американските бомбардировки от 1943 г.

Под куполмата облицовка, в последната част на нефа, е пресвитерия с разположен в центъра му висок олтар, реализиран през 824-859 от Волвиний. 

Таванът на капелата Сан Виторе

Апсида показва мозайки от XIII век, изобразяващи Христос Пантократор със Св.св. Геврасий и Протас, а също така и сцени от живота на св.Амвросий. Сред тях е един от най-ранните негови портрети.

В църквата се намира гробницата на император Лудвиг II, който умира в Ломбардия през 875. В криптата, разположена под главния олтар, се съхраняват реликви на тримата светци, почитани тук: Амвросий, Гервасий и Протас.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Връзки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Guida alla Diocesi di Milano. 2012.
  2. Esler, Philip. The Early Christian World. New York, Routledge, 2000. ISBN 0-415-16497-4. с. 1196–1199.
  3. Brooke, Christopher. The Age of the Cloister. New York, HiddenSpring, 2003. ISBN 1-58768-018-1. с. 255.
  4. Wikisource-logo.svg
  5. Page at Medioevo.org
  6. Moffett, Marian. A World History of Architecture. London, Laurence King Publishing, 2003. ISBN 1-85669-353-8. с. 202.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Basilica of Sant'Ambrogio“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.