Свети Андрей (колеж във Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Андрей.

Свети Андрей
Информация
Седалище Варна, България
Основаване 1897
Основател Облатки на Успението
Закриване 1948
Вид девически католически колеж
Свети Андрей в Общомедия

Френският колеж „Свети Андрей“ е девическо католическо училище във Варна, съществувало в края на XIX и първата половина на XX век.

История[редактиране | редактиране на кода]

Орденът Oблатки на Успението e основан от Еманюел д'Алзон през 1865 г. като девическо разклонение на неговата конгрегация на успенците. През 1897 г. френски монахини-облатки се установяват във Варна и откриват девическо училище с пансион „Свети Андрей“.[1] Монахиня Мария Андрей е първият директор. В училището се преподава на френски език. То се помещава първоначално в къща, принадлежаща на италианското консулство, чийто хол е превърнат в параклис.   С разрешение на министъра на народното просвещение Иван Шишманов във Варна е изградено двуетажно начално училище (на ъгъла на улиците „Опълченска“ и „Сливница“). Интересът е голям, училището се развива бързо и прераства в прогимназия. Така възниква необходимост от по-голяма сграда.

Сградата на училището е разположена на улица „Сливница“ - в ляво в дъното
Снимка на морската градина със сградата на колежа

През 1902 г. по молба на френската учителка Елена Кастекс и по проект на италианския архитект Мариано Пернигони е построена нова триетажна сграда (на ул. „Стефан Караджа“ 34). През 1902 г. е построена само основната част на сградата. Тя е една от най-големите сгради в началото на 20 век във Варна. През 1909 г. отново по проект на Пернигони са построени две допълнителни крила на сградата, а след това е построен и физкултурният салон. През 1908 г. от общия брой 168 ученички в училището – 44 са били българки.

В навечерието на войните в колежа са ангажирани 26 монахини, които се грижат за около 300 ученички и пансионерки. През Първата световна война заниманията са закрити, а учителките монахини се завръщат във Франция. Сградите на колежа за използвани за военни болници.   В края на войната учителките-монахини се завръщат от Франция и продължават заниманията съвместно с френския мъжки колеж „Свети Михаил”. През учебната 1919/1920 г. е открит предучилищен клас.   След войната новата сграда продължава да се използва от военното министерство. През 1926 г. тук е открит пансион за сираци от войните, а през 1928 г. министерството я купува и открива профилирано училище с три отдела – обущарски, шивашки и кошничарски. През 1940 г. Морското училище заема част от сградата, а след 1943 г. заема цялата площ и остава там до 1954 г. От 1956 г. до 1972 г. сградата се използва от френската гимназия „Жолио Кюри“, а от 1972 г. от училище „Добри Христов“. Сградата е паметник на архитектурата.[2]

През 1922 г. колежът се премества в първоначалната си сграда (на бул. “Сливница” 24) и по проект на арх. Дабко Дабков е надстроен с трети етаж и мансарда. През 1928 г. монахините закупуват от търговеца Никола Лафчиев прилежащия имот от 330 кв.м. През 1931 г. отново арх. Дабков изготвя проект за ново тяло и така се оформя френския девически колеж. През 1933 г. колежът е признат за реална гимназия. Колежът е бил едно от най-престижните варненски училища. В същата сграда през 1940 г. се настанява и немското училище.   Ученичките в колежа са от различни националности – българки, еврейки, арменки, гъркини и туркини. Пансионерките са били предимно от Южна Добруджа и Северна България. Цялото обучение се провеждаше на френски език, без химия и българска история. При завършване на последния клас се полагаше матура по всички предмети пред комисия от представител на Министерството на просветата и представител на Френското посолство.

Сградата днес се използва от Национално училище по изкуствата „Добри Христов“

След закриване на мъжкия колеж „Свети Михаил“ през 1934 г. на незавършилите младежи е разрешено да продължат образованието си в колежа „Свети Андрей“, с което той става смесена реална гимназия.

През 1947 г. колежът чества тържествено своята 50-годишнина. Колежът е затворен през 1948 г. заедно с останалите чуждоезични колежи в България съгласно Закона за чуждите училища в България. От 1952 до 1986 г. сградата се използва от Военна болница – Варна и е известна под името „Госпитала“.   След като военната болница се премества в новата си сграда, старата е изоставена. След 1989 г. Католическата църква не успява да си възстанови собствеността върху имота. Въпреки, че е със статут на паметник на архитектурата, сградата е съборена през 2008 г., а на следващата година на нейно място е построена офис сграда по проект на архитектите Иванка Караджова и Люляна Чонева като са направени опити да се запазят оригиналните фасади на бившия колеж. [3]

Възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

  • Гинка Алатова – първата говорителка на Радио Варна е завършила колежa през 1935 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  2. НУИ “Добри Христов в гр.Варна
  3. Д-р арх. Любинка Стоилова "Изчезващите красиви сгради на Варна", сп. Архитектура бр. 2-3, 2007