Свети Апостоли (Константинопол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Апостоли
Миниатюра от Ватиканския кодекс от 1162, за която се смята, че изобразява църквата „Светите Апостоли“
Миниатюра от Ватиканския кодекс от 1162, за която се смята, че изобразява църквата „Светите Апостоли“
Местоположение
Location map Istanbul.png
41.0197° с. ш. 28.9497° и. д.
Свети Апостоли
Местоположение в Турция Истанбул
Страна Флаг на Турция Турция
Град Истанбул
Археология
Вид Църква
Период 550 – 1461 г.
Свети Апостоли в Общомедия

„Светите Апостоли“ (на гръцки: Άγιοι Απόστολοι, Агии Апостоли) е бивша православна църква, построена във византийската столица Константинопол днешен Истанбул през 550 година. Църквата „Светите Апостоли“ е втората по значимост след „Света София“ от така наречените „велики църкви“ на Източната империя. След завоюването на Константинопол от османските турци в 1453 и превръщането на „Света София“ в джамия, „Светите Апостоли“ става седалище на Вселенския патриарх. Но през 1461 година църквата е разрушена от османците, за да се освободи място за строеж на новата Фатих джамия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Строежът на църквата „Свети Апостоли“ започва около 330 година от император Константин I, който прави Византион столицата на Римската империя. Църквата е завършена от сина и наследник на Константин Констанций II, който погребва мощите на баща си в нея. Храмът е посветен на Дванадесетте Апостола на Иисус Христос и намерението на Константин е да събере мощите на всички свети апостоли в нея. В крайна сметка само мощите на Андрей Първозвани, Свети Лука и Свети Тимотей (последният не е апостол) са събрани в църквата и в по-късни векове се е смятало, че църквата е посветена само на тях тримата.

За формата на църквата не е известно почти нищо, с изключение на това, че е била кръстообразна. Историкът Евсевий Кесарийски казва, че тя е била висока сграда с портици от четирите страни, мраморни стени и позлатен покрив. Така или иначе по време на управлението на император Юстиниан I е сметнато, че църквата не е достатъчно грандиозна и на нейно място е построена нова. Историкът Прокопий Кесарийски отдава новия строеж на Юстиниан, докато авторът известен като Псевдо-Кодин го приписва на императрица Теодора. Новата църква „Свети Апостоли“ е осветена на 28 юни 550 година.

Новата църква е проектирана и построена от архитектите Антимий от Трал и Исидор от Милет във формата на гръцки кръст с пет купола – един над всяко рамо на кръста и един в средата, където раменете се пресичат. Западното рамо на кръста се удължава и оформя атриума. Мощите на Константин и тримата светци са положени отново в новата църка, а в края на северното рамо е построен мавзолей на Юстиниан и семейството му.

За повече от 700 години „Светите Апостоли“ е втората по значимост църква в Константинопол след Света София, но докато „Света София“ е в най-старата част на града „Светите Апостоли“ е в центъра на новата част на разширената имперска столица на главната улица, наречена Меза. В Църквата са погребани повечето императори и много патриарси и епископи.

Най-ценната реликва на храма са черепите на Свети Андрей, Свети Лука и Свети Тимотей, но в нея има също така мощи от Свети Йоан Златоуст и други отци на Църквата, светци и мъченици. В църквата също така се съхранявал и част от стълба на бичуването, за който се смята, че е бил завързан Иисус.

Църквата е обновена и вероятно разширена през 9 век от император Василий I. В 10 век Константин Родоски пише „Описание на сградата на Апостолите“ в стихове, което посвещава на император Константин VII Порфирогенет. Базиликата е ограбена при завладяването на Константинопол от кръстоносците от Четвъртия поход в 1204 година. Историкът Никита Хониат пише, че кръстоносците ограбили златото и скъпоценните камъни от императорските гробници, като не била пощадена дори и гробницата на Юстиниан Велики. Гробът на император Ираклий бил отворен и златната му корона открадната заедно с косата на императора, която все още била по нея. Някои от съкровищата са откарани във Венеция, където все още могат да бъдат видени в базиликата Сан Марко.

Когато Михаил VIII Палеолог отвоюва града от Латинската империя, в памет на събитието издига статуя на Архангел Михаил в църквата „Свети Апостоли“. Цъквата е възстановена от Андроник II Палеолог в началото на 14 век, но след това упада заедно с общия упадък на града и на империята. Флорентинецът Кристофоро Буонделмонти вижда рушащата се църква през 1420.

След Завладяването на Константинопол от османските турци в 1453 година „Света София“ е превърната в джамия и султан Мехмед II заповядва на патриарх Генадий Схоларий да се премести в „Светите Апостоли“, която се превръща в основна православна църква в града. Но районът около църквата скоро е заселен с мюсюлмани и в 1456 година Генадий решава да измести патриаршията в църквата „Света Богородица Памакаристос“ в основния християнски квартал на града Фенер.

Вместо да превърне „Светите Апостоли“ в джамия Мехмед Завоевателя решава да построи на мястото ѝ джамия със сравнимо великолепие и така се появява джамията Фатих (Джамията на Завоевателя), която все още стои на това място, и в която е гробът на султан Мехмед II.

Единствената илюстрация за това как е изглеждала „Светите Апостоли“ е една миниатюра от Ватикански кодекс от 1162 година. Смята се, че базиликата „Сан Марко“ във Венеция отчасти наодобява „Светите Апостоли“. Писателят от 12 век Николай Мазарит е оставил описание на църквата, от което са оцелели само части.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]