Свети Архангели Позерски
| „Свети Архангели Позерски“ Ταξιαρχών Απόζαρι | |
 Църквата от запад | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Костур |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Костурска |
| Архиерейско наместничество | Костурско |
| Изграждане | 1622 година |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Архангели Позерски“ в Общомедия | |
„Свети Архангели Позерски“ или Циациапски (на гръцки: Ταξιαρχών Απόζαρι, Таксиархон Апозари) е православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция.[1][2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Църквата се намира на улица „Христопулос“ в северната махала Позери (Апозари) и традиционно е част от енория „Свети Лука“.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според ктиторския надпис храмът е изписан в годината на изграждане – 1622, от зографите Илия[3] и поп Йоан[4] от Линотопската школа.[5][6] Ктитор е видният костурчанин Ралис, а митрополит - Теофилакт Костурски.[2] Надписът гласи:
| „ | ΑΝΗΓΕΡΘΗ ΕΚ ΒΑΘΡΩΝ ΚΑΙ ΑΝΙΣΤΟΡΗΘΗ Ο ΘΕΙΟΣ ΚΑΙ ΠΑΝΣΕΠΤΟΣ ΝΑΟΣ ΤΩΝ ΠΑΜΜΕΓΙΣΤΩΝ ΤΑΞΙΑΡΧΩΝ ΜΙΧΑΗΛ ΚΑΙ ΓΑΒΡΙΗΛ ΚΑΙ ΠΑΣΩΝ ΤΩΝ ΕΠΟΥΡΑΝΙΩΝ ΔΥΝΑΜΕΩΝ ΔΙΑ ΣΥΝΔΡΟΜΗΣ ΚΟΠΟΥ ΤΕ ΜΟΧΘΟΥ ΚΑΙ ΕΞΟΔΟΥ ΤΟΥ ΠΑΝΕΥΓΕΝΕΣΤΑΤΟΥ ΚΑΙ ΕΝΤΙΜΟΤΑΤΟΥ ΑΡΧΩΝΤΟΣ ΚΥΡ ΡΑΛΙ ΚΩΝΣΤΑΝΤΙΝΟΥ ΚΑΙ ΤΟΥ ΠΑΝΙΕΡΟΤΑΤΟΥ ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΟΥ ΚΥΡ ΘΕΟΦΥΛΑΚΤΟΥ. ΕΤΕΛΙΩΘΗ ΔΕ ΚΑΤΑ ΤΩ ΕΠΤΑΚΙΣ ΧΙΛΙΟΣΤΩ ΡΛ ΙΝΔΙΚΤΙΩΝΟΣ Ε ΕΚ ΤΗΣ ΧΡΙΣΤΟΥ ΓΕΝΝΗΣΕΩΣ - ΑΧΚΒ - ΔΙΑ ΧΕΙΡΟΣ ΙΩΑΝΝΟΥ ΙΕΡΕΩΣ ΚΑΙ ΗΛΙΑ[2] | “ |
Според Виктория Поповска-Коробар е възможно обаче зограф Илия да е зографът Илия, подписан на славянски на престолната икона на Христос (1614) в добърската църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, на когото се приписва цялата живопис в храма. Илия Зограф съвпада с първия живописец в Слимнишкия манастир (1606/1607) и с автора на престолната икона на Христос в „Свети Димитър“ в Битуша (1622).[6]
Стенописите в църквата са унищожени почти изцяло, като запазени са фрагменти на източната стена - част сцената „Видението на Свети Петър Александрийски“, от която се различава Свети Андрей Критски. Запазени са и двата надписа един до друг.[2] Храмът е реставриран от Шестнадесета ефория за византийски старини в Костур.[7]
В 1924 година църквата е обявена за паметник на културата.[8]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение представлява трикорабна базилика с нартекс и женска църква.[1][2] Градежът е от обикновени камъни и отвън няма никаква украса.[2]
-
Ктиторски надпис от 1622 г. -
Ктиторски надпис от 1859 г. с имената на Никифор I Костурски и Абдул Меджид I -
Стенопис на Свети Петър Александрийски, 1622 г. -
Стенопис, 1622 г. -
Стенопис на Свети Григорий Палама
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Ταξιάρχες Απόζαρι // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2016-12-28. Посетен на 27 декември 2016.
- ↑ а б в г д е ж Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 117. (на гръцки)
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 299. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 324. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ Σιώκης, Νικόλαος. Το Λινοτόπι και οι ζωγράφοι του // Βλάχοι.net, 5 април 2012. Архивиран от оригинала на 2016-04-08. Посетен на 10 юли 2015.
- ↑ а б Поповска-Коробар, Викторија. Ѕидното сликарство во црквата на Слимничкиот манастир // Патримониум.мк 8 (13). 2015. с. 240.
- ↑ Εγκαίνια στον Ιερό Ναό Ταξιαρχών Απόζαρι Καστοριάς // Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 10 юли 2015.
- ↑ ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-01-23. Посетен на 9 юли 2018.
