Направо към съдържанието

Свети Архангел Гавриил (Долно Требешине)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Свети Архангел Гавриил“
Храм св. архангела Гаврила
Карта Местоположение
Вид на храмаправославна църква
Страна Сърбия
Населено мястоДолно Требешине
РелигияСръбска православна църква
ЕпархияВранска
Архиерейско наместничествоПчинско
Тип на сградататрикорабен храм
Изграждане1851 г.
Статутдействащ храм

„Свети Архангел Гавриил“ (на сръбски: Храм св. архангела Гаврила) е възрожденска православна църква във вранското село Долно Требешине, югоизточната част на Сърбия. Част е от Вранската епархия на Сръбската православна църква.[1]

Църквата е гробищен храм, разположен в западната част на селото.

Храмът е издигнат в 1851 година с дарения от жителите на селата Горно Требешине, Долно Требешине и Купининце.[1]

Църквата е монументална трикорабна сграда на масвен каменен цокъл и подходът към нея е с три стъпала. Изградена е от големи, слабо одялани квадратни каменни блокове и ломен камък, свързани с хоросан. В някои дялове са използвани и тухли. Църквата е повторно измазвана. По дължината на западната и южната страна има трем, а над него на етажа е параклисът, в който се влиза по стълба в югозападния ъгъл на наоса. Църквата има три входа – един от запад и два от юг – единият води в наоса, а другият в дяконикона. Пред западния вход има трапеза за освещаване на масло. Камбанарията е покрита с осемскатен пирамидален ламаринен покрив. Владишкият трон е разположен по протежение на северната стена на кораба и почива на три стъпала, от които последното е украсено с глави на животни. Престолът завършва с изпъкнал атик, чиято долна страна е изписана с мотив на звездно небе, а на върха има изписан осмостранен балдахин. В храма има и 13 богослужебни книги.[1]

Храмът има 62 икони. Освен иконостасните има още 13 икони. На престолната икона на Архангел Гавриил пише, че църквата е издигната в 1865 године. Същата година е изписана на медельон в подножието на Разпятието. В храма работят няколко дебърски майстори. Престолната икона е подписана от дебърския зограф Благой Дамянов, който се подписва и като Блажо Дебрели, например на престолната икона на Богородица. Зограф Зафир Василков се е подписал и написал годината 1868 на иконата на Света Марина и Свети Стефан, на иконат ана Преображение и на иконата на Свети Димитър. Иконите Рождество Христово и Обрезание са подписани от трети дебърски зограф – Вено Костов. Царските икони по стил са сродни с тази с подписа на Благой Дамянов.[1]

  1. а б в г Храм св. архангела Гаврила // Епархија Врањска. Посетен на 25 декември 2017.[неработеща препратка]