Свети Архангел Михаил (Баничан)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Архангел Михаил.
| „Свети Архангел Михаил“ | |
 Местоположение в Гоце Делчев | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Баничан |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Гоцеделчевско |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | 1864 година |
| Статут | действащ храм |
„Свети Архангел Михаил“ е възрожденска църква в неврокопското село Баничан, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена през 1864 година.
Основни ктитори са Йован Газянов и сестра му Бисера (Расантия). Семейството на дарителя поема инициативата за осигуряването на султанския ферман и организацията на изграждането, като разпределя трудовото участие на своите съселяни.[2]
Според местната легенда, причината за строителството на църквата се дължи на съновидение. Първоначално баба Бисера сънувала, че трябва да се изгради храм, но тъй като никой не ѝ повярвал, след време светиите прихващат брат ѝ. Той решава да намери майстори и да започне строежа. Същата вечер сънувал, че трябва да ги отпрати, а след това да отиде и да пазари майсторите, които построили манастира „Св. Георги“ в Хаджидимово. Разказът продължава с отказа на майсторите, довел до ново съновидение, което ги убедило, че трябва незабавно да започнат строителството. Това е причината според местното население двете черковни сгради да си приличат. Счита се също, че майсторите не са били християни, а мюсюлмани.[3]
За заслугите на Йован Газянов, след смъртта му през 1877 г., благодарното българско християнско население го погребва в двора на храма.[4]
Архитектура и интериор[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение църквата "Св. Архангел Михаил" представлява трикорабна псевдобазилика с трем от запад и юг и добре изразена абсида.[1] Във вътрешността ѝ е оформена емпория, декорирана с кошовидна решетка.
Разделена е на три кораба от пет двойки богато украсени колони. Таваните са касетирани, като в центъра на средния кораб е изписан медальон с Христос Вседържител (1873 г.), заобиколен от осем херувими. Дарител на изображението е Михаил х. Георги Аптлов и неговите братя.[4] Центровете на страничните кораби са маркира от розети.
В средата на подовата настилка е вградена мраморна плоча на двуглав орел с корона и кръст.
Иконостасът е голям, триделен, рисуван и оцветен в бяло, като имитация на мрамор. Царските двери и венчилката са с частична на места ажурна дърворезба. В медальоните на олтарните двери са представени шест фигури – в горната част е „Благовещение“, а в долната – църковните отци.[1]
Най-ценната част на иконостаса са иконите, изпълнени от иконописеца Серги Георгиев от Неврокоп, работещ в традицията на Банската художествена школа (1865-1866, 1869, 1881 г.).[1]
Главният ктитор – Йован Стойкович, е получил правото на дарителски надписи върху царските икони „Св. Богородица с младенеца“, „Св. Йоан Предтеча“ и на патронната „Архангелски събор“ на 30 септември 1865 г. По-късно (1881 г.) неговата съпруга – Варвара, заплаща изписването на иконата „Св. Атанасий“ с мотивацията „за помощ в новото царство небесно“. Дарителите на другите царски икони са: Георги Постолович на „Христос Вседържител“ (1865 г.), „Стою Вълчо от Белюво“ на „Св. Никола“ (1866 г.) и Димитър Артирувич на „Св. Димитър“ (1869 г.).[4]
Интериорната украса включва още стругувани и впоследствие боядисани в бяло архиерейски трон и амвон, както и проскинитарий с любопитно решение, където част от декорацията е заменена с образите на светите апостоли Петър и Павел.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 60.
- ↑ Духовните места на село Баничан. Пазарджик, Първа частна печатница, 2014. с. 54-55.
- ↑ Спасова, Димитрия. Сакрално пространство и обредна система. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0266-8. с. 48-49.
- ↑ а б в г Пенчева, Жана, Марков, Васил, Костадинова, Петя. Християнски храмове от Югозападна България. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0283-5. с. 205-207.
