Свети Архангел Михаил (Горно Ораново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Архангел Михаил.

„Свети Архангел Михаил“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Ораново
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Благоевградско
Тип на сградата трикорабна песвдобазилика
Архитектурен стил възрожденски
Време на изграждане II половина на XIX век
Съвременен статут действащ храм

„Свети Архангел Михаил“ е възрожденска църква в квартала на българския град Симитли Горно Ораново, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1][2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е построена през втората половина на ХІХ век. В архитектурно отношение представлява трикорабна псевдобазилика с полуцилиндрична апсида, балкон, притвор и външна галерия.[1][2] Градежът е от необработени камъни, споени с кал, като фасадните фуги са замазани. Покривът на храма е двускатен, със скосени гибели. В 1904 църквата е частично разрушена от Крупнишкото земетресение. На следната 1905 година е възстановена и на западната ѝ стена е пристроена камбанария.[1]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

В интериора трите кораба са разделени от 3 двойки дървени, измазани колони. Таваните са облицовани с оцветени дъски, а в оформени с летви квадрати има изписани звезди. В кръгъл медальон на централния таван е изписан Христос Вседържител. Украсата е в централния кораб. Горният пояс е от обшити дъски в зелено и жълно, на които са изписани букети. Дело е на опитен майстор и датира от времето на строежа на църквата. Във втория пояс върху мазилка е изписана лозница, като между гроздовете има райски птици и херувими. В третия пояс над колонадите има изображения на четиримата евангелисти в кръгли медальони. Между медальоните и по арките има изрисувани сини и червени аканти и розови цветове. Зографите са двама, самоуки и изписването е от втората половина на XIX век.[1]

Иконостасът има 11 иконни полета и 3 врати. В горната му част няма вертикални акценти. В реда на празничните икони има 21 отвора. Иконостасът по-късно е боядисан в светлосиньо-сиво. Владишкият трон е частично резбован по кръжилата.[1]

Около 1958 година храмът е изоставен и инвентарът му е пренесен в „Рождество Богородично“ в Симитли.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 82.
  2. а б Туризъм. // Община Симитли. Посетен на 20 декември 2015.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България