Свети Архангел Михаил (Раковски)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Архангел Михаил.

„Свети Архангел Михаил“
Rakovski Sekirovo church, 2018.jpg
2018 г.
Map of Rakovski.png
42.2713° с. ш. 24.9442° и. д.
„Свети Архангел Михаил“
Местоположение в България Раковски
Вид на храма римокатолическа църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Раковски
Вероизповедание Римокатолицизъм
Епархия Софийско-пловдивска
Време на изграждане 1930 – 1931 г.
Съвременен статут действащ храм
„Свети Архангел Михаил“ в Общомедия

„Свети Архангел Михаил“ е християнска църква в град Раковски, България, част от Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм на квартал Секирово (Балтаджии). В енорията са родени католическите епископи Винкенти Пеев, Иван Романов, Симеон Коков, и Георги Йовчев. Затова някога село Секирово е било наричано „владишкото село“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите сведения за покръстване в Балтаджии са в регистър на венчавки и кръщенета от 1695 – 1699 г. воден от отец Димитър Миркович от съседното село Калъчлии. Преди XIX век не е имало постоянен свещеник в село Балтаджии. Вярващите са обслужвани от приходящ свещеник от енорията „Пресвето сърце Исусово“ в Калъчлии, което в края на XVIII век за известно време е седалище на епископа или от енорията „Свети Петър и Павел“ в село Даваджово. Сведения има за отците Джакомо Йошич и Михаил Добромиров[1]. Сведения за Балтаджии са оставени също от епископ Павел Гайдаджийски и епископ Петър Ковачев. През 1794 г. епископ Петър Ковачев съобщава, че при посещението си в Балтаджии е намерил 384 души[2], но не споменава за постоянен свещеник и енорийска къща, както е направил за Калъчлии.

XIX век[редактиране | редактиране на кода]

Документирани сведения за постоянен свещеник в Балтаджии има за отец Йосиф Арабаджийски, който е назначен за енорист в селото след завръщането си в България през 1832 г.[3] Първата църква в селото е построена през 1839 г. от отец Франческо Пеликан от ордена на редемптористите.

След пристигане на отец Андреа Канова от ордена на капуцините в България през 1841 г., той е бил поканен да освети новоизградената църква. Той отказва с мотива, че постройка от плет и кал не може да бъде храм. През септември 1842 г. Андреа Канова се опитва да получи разрешение да се построят по-подходящи храмове първо в Балтаджии и Даваджово, и след това в другите села, но турската власт е отказала. В по-късен етап през 1844 г. е получен султански ферман само за две малки църкви. На 24 ноември 1844 г. първата църква (с масивен строеж) е благословена в селото. Свещеник отново е отец Йосиф Арабаджийски.[4]

Като се възползва от препотвърждаването на религиозните свободи с Хатихумаюна от 1856 г. и от покровителството на европейските консули в Пловдив, Канова построява храмове във всички католически села.[5] В Балтаждии е построена по-голяма църква, която е благословена през август 1867 г.[6]Свещеник е отец Яко Яковски.

След Освобождението на България много жителите на селото, които са работели по турските чифлици, се прибират да живеят постоянно в селото. Появява се необходимост от по-голяма църква. Отец Ернесто Саватоне започва да събира средства за нова църква. Така на 8 май 1887 г. е поставен първият ѝ камък. Благославянето е извършено от помощник-епископ Роберто Менини, упълномощен от епископ Франческо Рейнауди. Сградата е била проектирана от италианеца Визети – инспектор по Източните железници (проектирал след това един незавършен проект – трамвайна линия в Пловдив).

След посещение на видния български учен д-р Любомир Милетич в селото в края на XIX век, той пише, че „И тук черквата е много хубава и голяма, почти колкото и Калъчлийската (50 метра дълга, 18 метра широка), само дето е по-ниска.“[7] Храм е бил украсен в ломбардски стил.

След отец Ернесто до края на века в енорията са служели отците Никола Делянин (1892), Арсен (1893), италианеца Иван Непомук (1894) и Ангел Бадов (1899).[6]

XX век[редактиране | редактиране на кода]

В началото на века е постоена камбанария. Може да се предположи, че тя е дело на архитект Мариано Пернигони, проектирал подобни камбанарии за катедралния храм „ Свети Лудвиг“ в Пловдив и църквата „Пресвето сърце Исусово“. Отец Ангел Бадов поел посредничество между своите миряни и изселващите се от Алифаково турци при откупуването на техните земи. Той е енорист отново през 1917 г. По време на войните енористи са отците Амброзий Комаров (1912 и 1915) и Грегорий Гайдаджийски (1914).[6]

В двора на църквата през 1914 г. е изграден паметник (камък, 2,5 м x 0,7 м) на 1 офицер, 2 подофицери и 58 редници от енорията, загинали в Балканските войни. Паметникът е изграден със средства на близките с надпис „В памет на падналите войници от с. Балтаджии през Освободителната война 1912-1913 г. От родители, роднини и приятели“. През 1920 г. също в двора на храма е изграден втори паметник. Той е на 38 редници от енорията, загинали в Европейската война.[8]

През 1926 г. католическото настоятелство в Балтаджии поръчва две камбани от Италия с тонове до диез и ми диез. От 1927 г. енорист е отец Самуил Рончев.[6]

Чирпанското земетресение през април 1928 разрушава храмовете в пловдивските католически села. След земетресението от „Свети Архангел Михаил“ остават непокътнати само статуите от олтара и кръстът с Исус Христос. В годините след земетресението до освещаване на новите църкви, частни плевници са оборудвани и използвани за църковни служби.

Строежът на новата църква започва през 1930 г. заедно с храмовете на съседните католически села – „Пресвето Сърце Исусово“ в Калъчлии и „Непорочно Зачатие Богородично“ в Алифаково. Главна заслуга за това има апостолическият делегат в България Анджело Ронкали. Населението на Балтаджи – около 4000 души, участва с доброволен труд. Всички волски и конски коли са били използвани за пренасяне на строителни материали.[9]

Църквите „Пресвето сърце Исусово“ и „Свети Архангел Михаил“ са изработени по един и същи проект. Проектът е за храмове с дължина 73 м и ширина 24 м. Височината на камбанариите е 41 м. Сградите са трикорабни базилики, побиращи около 2000 богомолци всяка (със 750 места за сядане), с по две квадратни камбанарии. Те са проектирани от архитект Камен Петков. Задачата да построи църквите в град Раковски арх. Петков получава след конкурс между няколко български и италиански архитекти, журиран във Ватикана.

Твърди се, че двете църкви-близначки в град Раковски са вторите по големина католически храмове на Балканския полуостров.[10]

Храмът „Свети Архангел Михаил“ е осветен на 8 декември 1931 г. от епископ Винкенти Пеев. По това време енорийски свещеник е отец Самуил Йозов Рончев. През 1936 г. той купува часовник, който монтира върху църквата. След него енорийски свещеник е отец Лавренти Стрехин.

По време на следобедната служба през октомври 1944 г., отец Флавиан Манкин е насилствено отвлечен от църквата. Двама от неговите миряни – Гено Буров и Рафаел Пеев, опитали са да го защитят, са също арестувани от народната милиция. Предполага се, че те са убити рано сутринта на 21 октомври 1944 г. в гората около река Стряма.

През 1952 г. по така наречените католически процеси родените в енорията свещеници Дамян Гюлов, Рафаил Пеев, Марин Петков, и епископ Иван Романов са осъдени на 12 години лишаване от свобода, а отците Франц Нонов и Георги Митов – на десет. Два месеца по-късно епископ Иван Романов умира в затвора. Отец Лъв Рончев е дълги години енорист в енорията след излизане от затвора, където излежава 12 годишна присъда по големия католически процес от 1952 г.

Енорийският дом е конфискуван и в края на 50-те години в него е настанено родилно отделение. След това сградата е използвана от читалище „Девети септември“ и районното управление на Министерството на вътрешните. След пожар в края на 70-те години сградата на бившия енорийски дом е съборена.

През 1957 г. в енорията започва подготовка на двама младежи за свещеници – Богдан Бакалски от Дуванли и Йозо Пищийски от Генерал Николаево. Пищийски е ръкоположен за свещеник на 15 ноември 1959 г. от епископ Кирил Куртев в църквата „Възнесение Господне“ в Пловдив. През 1974 г. отец Йозо Пищийски е назначен за енорийски свещеник в енорията, където служи до 1999 г. С преобразуването на Софийско-пловдивския викариат в епархия през 1979 г. е създадена длъжността генерален викарий на епархията. Oтец Йосиф Пищийски заема този пост до смъртта си през 2005 г. След политическите промени през 1989 г. отец Пищийски построява нов енорийски дом до църквата. След него енорист е неговият племенник – отец Йовко Пищийски[3].

XXI век[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е основно ремонтирана в началото на XXI век. На 10 ноември 2002 г. по линията на „Каритас България“ се открива специален медицински център за обслужване на тежко болни хора по домовете от специално обучен за целта персонал с договор с болницата в града. Скоро след това в енорията започва строителството на манастира „Сестри Бенедиктинки от Тутцинг“. През есента на 2005 г. отец Йовко Пищийски заминава да продължи образованието си в Рим. След него енорист е отец Румен Станев.[1]

При реставрирането на главния олтар на църквата през 2013 г. е открито писмо от 1919 г., адресирано „до този, който го отвори пръв”. Негов автор е енорийският свещеник по това време отец Самуил Рончев. На четири страници се съдържа различна информация, една част от която е свързана с историята за сглобяването на олтара, който е взето от църква в Одрин, която турците затварят. Описано е, че това е вече двадесетия олтар, който майстор от Калояново прави в епархията. При реставрирането е забелязaно, че олтарът е снададен с разминавания. В писмото се казва още, че въпреки трудните времена след войните, хората са помагали много за поддръжката на храма и монтирането на олтара. Описани са и кои са били монахините и за какво са се грижили. Има информация за живота по онова време, като се дават и сведения за стойността на различни продукти, необходими в ежедневието и са приложени монети и хартиени парични знаци.[11]

През 2016 - 2018 г. с дарения и доброволен труд на вярващите е построен гробищният параклис „Свети Йосиф[12]. Храмът е ремонтиран през есента на 2018 г. На 6 май 2019 г. по време на Апостолическото поклонничество на папа Франциск в България в църквата се провежда среща на папата с над 750 представители на католическата общност в България.[13]

Храмов празник – 29 септември.

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

До входа на храма се намират следните паметници:

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]