Свети Архангел Михаил (Сапарево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Архангел Михаил.

„Свети Архангел Михаил“
Sv.Arhangel.Mihail.Saparevo.1.JPG
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.2958° с. ш. 23.3136° и. д.
„Свети Архангел Михаил“
Местоположение в България
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Сапарево
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Софийска
Архиерейско наместничество Дупнишко
Време на изграждане XV век
Съвременен статут действащ манастирски храм
Съвременно състояние реставрирана
„Свети Архангел Михаил“ в Общомедия
Църква „Свети архангел Михаил“
Манастир „Свети Архангел Михаил“

„Свети архангел Михаил“ е средновековна българска църква до село Сапарево, община Сапарева баня, област Кюстендил.

Църквата се намира на около 1,5 км югоизточно от селото, в долината на малък поток, в полите на Рила.

Построена е през втората половина на XV в., от когато са запазени досега южната и част от източната стена.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Малка еднокорабна сграда с вътрешни размери: 4,94 м дължина, 3,4 м ширина, 3,69 м височина и дебелина на стените около 70 см. Църквата е с полуцилиндричен свод, с апсида и протезисна ниша на източната стена и малко прозорче на южната стена. Открояват се 2 основни строителни периода. Южната и част от източната стена са от средновековната епоха. Останалата част от църквата е изградена през Възраждането. Надпис в люнета на източната стена отнася възстановяването на църквата към 1863 г.

Размерите на църквата и характерът на стенописната декорация предполагат, че първоначално църквицата е била храм на манастир, метох или скит. (Това, че някога на мястото е имало християнски комплекс, разрушен от турците, се потвърждава и от разкритите основи на същия при изкопните работи на новата сграда през 1997 г.) Църквата е основно ремонтирана през 1895, 1977 и 1997 г., когато от запад е построен и открит притвор.

Църквата е манастирообразуващ фактор – през 1997 г. около църквата са изградени нови постройки, камбанария и масивна ограда, които заедно с църквата оформят манастирския комплекс на едноименния Сапаревски манастир „Свети Архангел Михаил“. На освещаването на новата сграда на манастира на 8 ноември 1997 г. – Архангеловден, присъства и патриарх Максим. Манастирът не действа.

Запазени са част от средновековни стенописи от XV и XVI век, като доколкото църквата все още не е била обект на подробно проучване, възможно е част от тях все още да са неразкрити – под по-късната варова мазилка. На източната стена и в апсидата са запазени части от композициите „Мелисмос“ (образите на св. Йоан Златоуст, св. Григорий Богослов, св. Кирил Александрийски, св. Дионисий Ареопагит, св. Никола и ангел с рипида), „Поклонение на жертвата“ (образа на св. Спиридон Тримитунтски) и „Благовещение“. От стенописите на южната стена са запазени част от изображенията в най-долния регистър: св. Спиридон и неизвестен архиерей с литургични свитъци, части от сцената „Борбата на Яков с ангела“, св. Прохор Пчински, фрагмент от „Тайната вечеря“ и св. Йоаким Осоговски (Сарандапорски). Върху източната и върху южната стена сигнатурите над образите са на български, а надписите по свитъците – на гръцки език. Анализът на изображенията и надписите в наоса разкрива 2 различни художествени периода на изписване. Стенописите върху източната стена са от края на XV век. Тези върху южната стена са рисувани по-късно, вероятно в началото на XVI век. Със своята стенописна украса църквата „Свети Архангел Михаил“ до село Сапарево е забележителен паметник на българското средновековно изкуство.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Църквата носи името на Свети Архангел Михаил. Той е главният архангел, главният пазител на Рая и главен страж на Божия закон.

Храмовият празник е на Архангеловден – 8 ноември.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Коритаров, В., Сапарева баня, пътеводител, 1988 г., с. 55;
  • Шанов, Хр., Сапаревските манастири, в-к „Македония“, бр. 18 от 05.05.1993 г., с. 4;
  • Геров, Георги, Стенописите от църквата „Св. Архангел Михаил“ край село Сапарево", списание „Изкуство“, 1994 г., кн. 14, с. 10 – 14;
  • Милушева, Венета, „Късносредновековни и възрожденски култови обекти в района на Сапарева баня“, в Известия на Историческия музей, Кюстендил, т. XVI, Велико Търново, 2010 г., с. 117 – 128.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България