Свети Атанасий Гръцки

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

---

„Свети Атанасий Гръцки“ Chiesa di Sant'Atanasio dei Greci
Църквата „Свети Атанасий Гръцки“ в Рим
Местоположение в Рим41.90785, 12.47939
Вид на храма	католическа църква
Страна	Италия
Населено място	Рим
Посветен на	Атанасий Велики
Вероизповедание	Католическа църква
Архитектурен стил	барок с неовизантийски
Изграждане	1580 – 1583 година
Статут	архитектурен паметник на културата
Състояние	действащ
„Свети Атанасий Гръцки“ в Общомедия

Свети Атанасий Гръцки (на италиански: Chiesa di Sant'Atanasio dei Greci, на гръцки: Εκκλησία Αγίου Αθανασίου των Ελλήνων) е гръкокатолическата титулярна църква от източен (византийски) обряд в (центъра на) Рим, до известните Испански стъпала.

През 1573 г. папа Григорий XIII, след изслушване молбите на албанското религиозно малцинство в Италия за практикуването на гръко-византийски обряд, основава Конгрегацията на гърците. Въпреки съпротивата на Обществото на Исус, което смята за по-подходящо да романизира общностите от гръцкия обред, Конгрегацията, доминирана от позицията на кардинал Джулио Антонио Санторо, се налага със становището за зачитане културната автономия на албанското малцинство. Кардиналът предлага създаването на гръцки колеж за религиозно образование на източното духовенство. Строежът му се осъществява под патронажа на папа Григорий XIII и Йезуитския орден.

Основаването на Гръцкия колеж е одобрено през 1577 г. от Григорий XIII, който също така закупува земя в квартал „Виа дел Бабуино“ за новия институт, към който се издига и църквата между 1580 и 1583 г., която е осветена на 2 май 1583 г. В гръцкия колеж студентите са представители на всякакви източни общности: мелкити, гърци, украинци, унгарци, българи, беларуси, словаци и пр.

През 1872 г. църквата е прехвърлена на Конгрегацията за източните църкви. През 1873 г., след завършване на ремонта ѝ, папа Пий IX отслужва първата литургия по гръцки обред. На 22 февруари 1962 г. папа Йоан XXIII предоставя титулярната църква за резиденция на кардиналите.

Църквата е проектирана от архитекта Джакомо дела Порта, ученик и последовател на Микеланджело. Фасадата ѝ е дело на Мартино Лонги Стари. Тя е фланкирана от две симетрични кули, увенчани с куполи. Това е доста рядък тип композиция, така наречената фасада с двойна кула, характерна за „стила на контрареформацията“ от Трентския събор. От двете страни на централния прозорец има два надписа, един на гръцки, а друг на латински, в чест на свети Атанасий Велики, епископ на Александрия. На едната от кулите е разположен часовник, дарен на църквата от папа Климент XIV през 1771 г. Интериорът на църквата има латински кръстосан план с един кораб, цилиндърен свод и параклиси от всяка страна. Олтарът е проектиран като триконх („трилистник“) с три апсиди – рядък пример в римската архитектура. Вътрешната ѝ украса била поверена на Франческо Трабалези, който е един от зографите ѝ, заедно с Джузепе Чезаре (Възнесение Богородично и Разпятието – в дясната и лявата апсида). Дървеният иконостас, изработен през XIX век, е обичайният за източните литургии.