Свети Атанасий (Бохула)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

„Свети Атанасий“
„Свети Атанасиј“
Црква „Св. Атанасиј“ - Бохула.jpg
Общ изглед
Местоположение в Кавадарци, Бохула
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Бохула
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Повардарска
Архиерейско наместничество Кавадарци
Време на изграждане 1879 г.
Съвременен статут действащ храм
„Свети Атанасий“ в Общомедия

„Свети Атанасий“ (на македонска литературна норма: „Свети Атанасиј“) е възрожденска православна църква в тиквешкото село Бохула, южната част на Северна Македония.

Църквата е изградена и зографисана в 1879 година според надписа над южната врата от вътрешната страна, който гласи: „Ктитори и приложници Димко Йереа, Ризо Ното Неде Годжобашия Стоя Атанаси Митруши Вангелович от село Терново Никола питроп Темелко мали големи из руку братия Ваггели Никола Костадини Атанасович зуграфа от село Крушево в лето 1879 декември 20“. Църквата е трикорабна, с тремове от южната и от западната страна. Отвътре корабите са покрити с дървени тавани и са изрисувани. Царските двери на иконостаса са резбовани в 1870 година от непознат автор, а годината е записана долу на лявото крило. Дверите са сходни с тези в селската църква „Свети Димитър“ в Бунарче.

На южната стена е композицията Страшният съд (Второ пришествие Христово). В прозоречното пространство са Свети Мина, Свети Сава, Свети Георги Янински, Свети Теодор, Свети Трифон със сърп и Свети Нестор. В главния кораб са изобразени четиримата евангелисти. На северния зид са разположени: Врачката, Свети Илия на колесница, Христос пред Пилат, Поругаване Христово, Разпятие, Погребение Христово и Възкресение Христово. Във втората зона са композициите: Юда се беси, Предателство Юдино и Тайната вечера. Во третата зона се няколко сцени: Двама светци приемат грозд от човек, Възкресение Лазарево и Влизане в Йерусалим. В прозоречното пространство са представени Свети Теодор, Света Варвара, Света Екатерина, Свети Меркурий и един неидентифициран светец. Исус Христос е изобразев в проскомидията, а в олтарната апсида са Свети Василий Велики, Свети Йоан Златоуст, Свети Йоан Богослов и Свети Кирил Александрийски. Над тях е Богородица Ширшая небес. В нишата на дяконикона е изобразен архидякон Стефан. На западната стена е Свети Игнатий с два лъва, Свети Зосим и Мария Египтянка и Страданието на Свети пророк Исаия.

На иконостаса има икони от XIX век. На една от престолните икони – Свети Димитър, има надпис: „Из руки Дебранец ученик Дичов от село Тресонче 1870“. Друг надпис е изписан на самата врата, на която е изобразен Свети Архангел Михаил в долниата част: „Из руки Петре Дебранец ученик Дичов от село Тресанче.[1][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ваташка парохија - цркви и манастири. // Повардарска епархија, 28 ноември 2007. Посетен на 2016-02-13.
  2. Св. Анастасиј, с. Боула. // Културно и национално наследство на Кавадарци. Посетен на 21 май 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония