Свети Атанасий (Галичани)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

„Свети Атанасий“
„Свети Атанасиј“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Галичани
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Преспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничество Прилеп
Изграждане XVII
Статут действащ храм

„Свети Атанасий“ (на македонска литературна норма: „Свети Атанасиј“) е късносредновековна православна църква в прилепското село Галичани, Северна Македония. Църквата е под управлението на Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата се намира в непосредствена близост до железопътната линия Прилеп – Битоля, недалеко от селото, на пътя за Кадино село. Църквата е скромна по големина, форма и материали. Представлява издължена еднокорабна сграда, с тристранна апсида отвън, а вътре има вид на неправилен полукръг. Стените са от дялан камък и варов хоросан. Заедно с църквата е иззидан и малък притвор на западната страна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според сведенията на по-старите жители на селото, църквата е поправена в 1941 година, тъй като е била заплашвана от пороите. В 1999 година са взети превантивни мерки за защита на живописта с цел да се избегнат възможни повреди при консерваторско-реставраторски работи върху архитектурата.[1]

Според една местна легенда църквата е била на девет години, когато се поставили основите на манастира Трескавец. Друга легенда говори, че е издигната по време на хан Крум. Над входната врата на црквата с арабски цифри е врязана годината 801, което най-вероятно е дело на някой посетител или жител на Галичани.[1]

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

От живописта, покривала някога всички вътрешни стенни повърхности, е запазено съвсем малко в олтара. На източната част от южния зид, под покривката от вар, има неповредени партии от фрески. Основно са запазени на стенните повърхности на централната ниша, на нишата на жертвеника, вдясно от апсидата и над нея. В долната зона на апсидата има пет архиереи – трима северно от прозореца и двама южно. Всички са извити три четвърти към центъра, къдено е бил Христос като Агнец в сцената „Поклоняване на Агнеца“. Този детайл е цялостно унищожен. Първият архиерей от север на юг е Свети Никола, вторият е Свети Григорий, а третият Свети Василий. От двамата на южната страна единият е Йоан Златоуст, а другият е неизвестен. Архиереите са облечени в полиставриони, върху които са поставени омофори. Цветовете на омофорите варират. Архиереите пред себе си държат развит свитък.[1]

В полукалотата на апсидата е представена Богородица ширшая небес – изрисувана е до половина в поза Оранта – напълно фронтално с разтворени ръце. От синята ѝ дреха се виждат само ръкавите, които са украсени в долния край с по две бисерни ленти. Главата и дрехата е покрита темноцрвена риза (мафорий) с фойникии. Дясното ѝ рамо е украсено със златиста седемлъчева звезда. На гръдите има трицвете медалион с Христос Емануил, фронтално, в жест на благословия. Облечен е в бял хитон и червен химатион.[1]

Над апсидата, до самия ръб е изобразен Христовият убрус. На източната стена, южно от апсидата, е светият дякон Роман. В целия горен дял, над убруса, е сцената Възсенесие Христово. Централната част, където е Христос, е покрита с масивнагреда. В частта, където някога е имало свод, композицията завършва полукръгло. Апостолите са на две групи, като към лявата е и Богородица Оранта. Во долниата част има пейзажни елементи, представени по чисто средновековен начин. Вляво от апсидата, в нишата на протезиса, е сцената Imago Pietatis.[1]

Според своята архитектура и живопис „Свети Атанасий“ се датира в първата половина на XVII век. И архитектурата и живописта са дело на местни майстори. Езиковите особености на сигнатурите говорят за това. Така на пример, името на свети Григорий е написано като Свети Глигур. В ктиторския надпис в църква „Свети Атанасий“ в съседното село Рилево, се казва, че е изградена в 1627 година от майстор Иван от Кичево и изографисана от майстор Йон от Линотопи. Живописта в галичанската църква се отличава с изразено епигонство – зографът при всички възможности се придържа към образците от XIV век.[1]

В 1961 година са регистрирани две по-ценни иконити. На едната е Свети Йоан Кръстител и най-вероятно тя е дело на дебърски майстор. На долния ръб има надпис: „Помяни Господи раба твоего Моисо с свем чадом + 1837“. На другата, добра икона от XIX век, е Свети Димитрий на червен кон.[1]

Римски находки[редактиране | редактиране на кода]

В църквата има мраморни находки от римско време, събрани от селяните на археологическия обект Галичанска Рудина.[2] В северозападния ъгъл на църквата, вкопан в пода, има малък мраморен блок с релефно изображение на гола фигура. В притвора има повреден йонийски капител. В олтара Светият престол е на мраморен блок, украсен с релеф с листа от предната страна. Блокът е вкопан в земята. Над него, непосредствено под плочата на трапезата има една обратно поставена мраморна стопа. В дяконикона има част от малък мраморен стълб. В 1961 година е открита и малка мраморна вотивна плоча с изображение на Тракийски конник, която е пренесена в Прилепския музей. Плочата е намерена в селото.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Црква „Свети Атанасиј“, село Галичани. // Old Prilep. Посетен на 9 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-09 в Wayback Machine.
  2. Aрхеолошки локалитети во околината на Прилеп. // Крале Марко. Посетен на 9 март 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония