Свети Атанасий (Горна Брезница)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.
| „Свети Атанасий“ | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Горна Брезница |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Санданско |
| Тип на сградата | еднокорабна базилика |
| Изграждане | 1923 година |
| Статут | действащ храм |
„Свети Атанасий“ е църква в кресненското село Горна Брезница (Брезница), България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1] Обявена е за паметник на културата.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Строежът на църквата започва след освобождението на Кресненско в 1914 година на мястото на старо оброчище, посветено на Свети Атансий, като инициатор е командира на пограничния участък поручик Кръстев. Осветена е на 23 ноември 1923 година от владиката Макарий Неврокопски.[1]
Първи свещеник е Илия Станков от Кресна, който организира декорацията на интериора на храма и служи до 1921 година. Погребан е до олтара на храма. От 1921 до 1942 година служи отец Георги Филатов от Велющец. Други свещеници са Георги Дерлипански от Ковачево, Павел Киряков от София (1942 – 1946) и Христо Павлов (1946 – 1950). От 1950 година служи отец Илия Костадинов от Горна Брезница, починал в 2003 година.[3]
До 1918 година църквата е енорийски храм и на Моравска и Сливница, а до 1940 година и на Крива ливада и Ново село.[3]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Строителството на храма е на два етапа. В архитектурно отношение е еднокорабна безкуполна базилика[1] с женска църква.[3] Размерите са 18 m на 10 m, като зидовете са дебели близо метър.[1]
Иконостасът в интериора не е резбован. По-голямата част от иконите са на зографа Мунчо от Банската художествена школа. Останалите са от различни места, като за някои се смята, че са от изгоряла църква в Гърция.[3] Една икона в храма от 1886 г. е дело на дебърския зограф Михаил Благоев.[4] Дарители на иконите са Ташо Атанасов, Георги Иванов и други. В 1992 година Григор Митрев дарява ценен полилей. Камбанарията е вградена в храма, а камбаната е излята в леарната на Димитър Велеганов в Пловдив.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 258.
- ↑ Програма за развитие на туризма в община Кресна 2004 – 2007 // Община Кресна. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 14 декември 2014.
- ↑ а б в г д Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 259.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
