Свети Атанасий (Горна Брезница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

„Свети Атанасий“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Горна Брезница
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Санданско
Тип на сградата еднокорабна базилика
Време на изграждане 1923 година
Съвременен статут действащ храм

„Свети Атанасий“ е църква в кресненското село Горна Брезница (Брезница), България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1] Обявена е за паметник на културата.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Строежът на църквата започва след освобождението на Кресненско в 1914 година на мястото на старо оброчище, посветено на Свети Атансий, като инициатор е командира на пограничния участък поручик Кръстев. Осветена е на 23 ноември 1923 година от владиката Макарий Неврокопски.[1]

Първи свещеник е Илия Станков от Кресна, който организира декорацията на интериора на храма и служи до 1921 година. Погребан е до олтара на храма. От 1921 до 1942 година служи отец Георги Филатов от Велющец. Други свещеници са Георги Дерлипански от Ковачево, Павел Киряков от София (1942 – 1946) и Христо Павлов (1946 – 1950). От 1950 година служи отец Илия Костадинов от Горна Брезница, починал в 2003 година.[3]

До 1918 година църквата е енорийски храм и на Моравска и Сливница, а до 1940 година и на Крива ливада и Ново село.[3]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Строителството на храма е на два етапа. В архитектурно отношение е еднокорабна безкуполна базилика[1] с женска църква.[3] Размерите са 18 m на 10 m, като зидовете са дебели близо метър.[1]

Иконостасът в интериора не е резбован. По-голямата част от иконите са на зографа Мунчо от Банската художествена школа. Останалите са от различни места, като за някои се смята, че са от изгоряла църква в Гърция.[3] Една икона в храма от 1886 г. е дело на дебърския зограф Михаил Благоев.[4] Дарители на иконите са Ташо Атанасов, Георги Иванов и други. В 1992 година Григор Митрев дарява ценен полилей. Камбанарията е вградена в храма, а камбаната е излята в леарната на Димитър Велеганов в Пловдив.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 258.
  2. Програма за развитие на туризма в община Кресна 2004 – 2007. // Община Кресна. Посетен на 14 декември 2014.
  3. а б в г д Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 259.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България