Свети Атанасий (Горна Брезница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

„Свети Атанасий“
Карта
Местоположение в Кресна
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоГорна Брезница
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияНеврокопска
Архиерейско наместничествоСанданско
Тип на сградатаеднокорабна базилика
Изграждане1923 година
Статутдействащ храм

„Свети Атанасий“ е църква в кресненското село Горна Брезница (Брезница), България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1] Обявена е за паметник на културата.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Строежът на църквата започва след освобождението на Кресненско в 1914 година на мястото на старо оброчище, посветено на Свети Атансий, като инициатор е командира на пограничния участък поручик Кръстев. Осветена е на 23 ноември 1923 година от владиката Макарий Неврокопски.[1]

Първи свещеник е Илия Станков от Кресна, който организира декорацията на интериора на храма и служи до 1921 година. Погребан е до олтара на храма. От 1921 до 1942 година служи отец Георги Филатов от Велющец. Други свещеници са Георги Дерлипански от Ковачево, Павел Киряков от София (1942 – 1946) и Христо Павлов (1946 – 1950). От 1950 година служи отец Илия Костадинов от Горна Брезница, починал в 2003 година.[3]

До 1918 година църквата е енорийски храм и на Моравска и Сливница, а до 1940 година и на Крива ливада и Ново село.[3]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Строителството на храма е на два етапа. В архитектурно отношение е еднокорабна безкуполна базилика[1] с женска църква.[3] Размерите са 18 m на 10 m, като зидовете са дебели близо метър.[1]

Иконостасът в интериора не е резбован. По-голямата част от иконите са на зографа Мунчо от Банската художествена школа. Останалите са от различни места, като за някои се смята, че са от изгоряла църква в Гърция.[3] Една икона в храма от 1886 г. е дело на дебърския зограф Михаил Благоев.[4] Дарители на иконите са Ташо Атанасов, Георги Иванов и други. В 1992 година Григор Митрев дарява ценен полилей. Камбанарията е вградена в храма, а камбаната е излята в леарната на Димитър Велеганов в Пловдив.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 258.
  2. Програма за развитие на туризма в община Кресна 2004 – 2007 // Община Кресна. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 14 декември 2014.
  3. а б в г д Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 259.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.