Свети Атанасий (Хърсово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

„Свети Атанасий“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Хърсово
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Санданско
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Време на изграждане 1860 г.
Съвременен статут действащ храм

„Свети Атанасий“ е възрожденска църква в светиврачкото село Хърсово, България, част от Неврокопската епархия. Обявена е за паметник на културата.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е изградена в 1860 година.[2] В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика. Таваните на трите кораба са дървени и са резбовани с розети и ромбове. Над централния кораб в кръгъл медальон е Христос Вседържител. Иконостасът е изписан, със занаятчийска резба по венчилката с много интересни мотиви – слънце във фронтона, мустакат войник със стълба и клещи до кръста с разпънатия Христос, петел. Повечето от иконите в царския ред на иконостаса са изпълнени от XVIII век, дело на неизвестен зограф. По-късно частично са надживописани. Нимбовете и някои длани са със сребърни обкови с орнаменти. На нимба на Свети Николай е изписана годината 1788,[1] а този на Богородица е от 1789 година. Иконата на Свети Димитър от 1852 година вероятно е на Серги Георгиев. Северната врата на иконостаса е с изображение от 1880 година на Архангел Михаил, дело на Димитър Неделчев. В църквата работи и Лазар Аргиров.[3] В храма се съхраняват и други икони от XIX век, по-интересна от които е на Света Анастасия Фармаколитрия.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 404.
  2. Известия, том 18-19. Българска академия на науките. Секция за теория и история на градоустройството и архитектурата. с. 206. Посетен на 25 ноември 2014.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 30.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 405.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България