Свети Атанасий (Хърсово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

„Свети Атанасий“
Карта
Местоположение в Сандански
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоХърсово
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияНеврокопска
Архиерейско наместничествоСанданско
Тип на сградататрикорабна псевдобазилика
Изграждане1860 г.
Статутдействащ храм

„Свети Атанасий“ е възрожденска църква в светиврачкото село Хърсово, България, част от Неврокопската епархия. Обявена е за паметник на културата.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е изградена в 1860 година.[2] В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика. Таваните на трите кораба са дървени и са резбовани с розети и ромбове. Над централния кораб в кръгъл медальон е Христос Вседържител. Иконостасът е изписан, със занаятчийска резба по венчилката с много интересни мотиви – слънце във фронтона, мустакат войник със стълба и клещи до кръста с разпънатия Христос, петел. Повечето от иконите в царския ред на иконостаса са изпълнени от XVIII век, дело на неизвестен зограф. По-късно частично са надживописани. Нимбовете и някои длани са със сребърни обкови с орнаменти. На нимба на Свети Николай е изписана годината 1788,[1] а този на Богородица е от 1789 година. Иконата на Свети Димитър от 1852 година вероятно е на Серги Георгиев. Северната врата на иконостаса е с изображение от 1880 година на Архангел Михаил, дело на Димитър Неделчев. В църквата работи и Лазар Аргиров.[3] В храма се съхраняват и други икони от XIX век, по-интересна от които е на Света Анастасия Фармаколитрия.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 404.
  2. Известия, том 18-19. Българска академия на науките. Секция за теория и история на градоустройството и архитектурата. с. 206. Посетен на 25 ноември 2014.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 30.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 405.