Свети Атанасий (Шишево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

„Свети Атанасий“
„Свети Атанасиј“
Црква Св. Атанасие.jpg
общ изглед
Skopje OSM.svg
41.9711° с. ш. 21.31° и. д.
„Свети Атанасий“
Местоположение в Скопие
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Матка
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Скопска
Време на изграждане 1565 г.
Съвременен статут паметник на културата
„Свети Атанасий“ в Общомедия

„Свети Атанасий“ или „Свети Атанас“ (на македонска литературна норма: „Свети Атанасиј, Свети Атанас“) е къносредновековна православна църква, датираща от 1565 година, разположена край скопското село Шишево, в северната част на Република Македония. В храма има ценни стенописи от XVI век.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е гробищен храм, разположен на хълм непосредствено южно от село Шишево, над река Треска. Църквата е изградена в 1565 година на мястото на по-стар античен култов обект, архитектурни фрагменти от който са вградени в стените на храма. В архитектурно отношение църквата към най-разпространения архитектурен тип на Балканите в XV – XVII век – малък, еднокорабен храм с правоъгълна основа и полукръгла апсида на изток. Покрита е с полуцилиндричен свод. Иззидана е от грубо издялани камъни, между които са вмъкнати тухли, споени с варов хоросан.[1]

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

Външната фасада на храма е била изписана, като остатъци от хоросановата подложка има на западната и северната стена. Стенописите в интериора са забележителен пример за продължаване на виантийската естетическа традиция и показват добрите богословскои познания на художниците. Датират от 1565 година, което е видно от надписа между двата цикъла на Големите празници и Христовите страдания. Доминира червеният нюанс, като сцените се преливат. На свода в три централно поставени медальона са изписани Христос Всъдържител, Христос по-стар от дните и Приготвеният престол. Над олтарното пространство е изписан Христос от Възнесението, а в западните части на свота е Христос Емануил. От двете страни на свода има допоясни изображения на светци и старозаветни пророци, които държат в ръцете си отворени свитъци. Ной е изписан с кораба си, а Самуил с рога на миропомазването. Четиримата евангелисти са изобразени в момент на писане на евангелията, като местата им са специфични – Матей и Лука са в най-високата част на източната стена,[1] а Йоан и Марко са над Големите празници на северната и южната стена.[2]

В малката апсида е Богородица Ширшая небес и Поклонение на архиерейте пред агнеца. Големите празници са в третата зона, в подножието на свода. Под тях са Христовите страдания, които не са в рамки, а са свободно изписани и слети. В западните части са слети Христос пред Ана и Каява и Христос пред Пилат. Впечатляваща е сцената Присмиване на Христос, в която е включен Свети Петър според апокрифните писания. Рядка сцена, по-типична за римокатолическата живопис, е Бичуване на Христос.[2]

Според Маргарита Куюмджиева стенописите са дело на майстор от школата на Йоан Теодоров.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Антевска, Кате. Црквата Свети Атанасиј во село Шишево. Однадвор скромна, отвнатре величествена. // Порта 3 IX (199). 21.01 2013. с. 36. Посетен на 7 април 2016.
  2. а б Антевска, Кате. Црквата Свети Атанасиј во село Шишево. Однадвор скромна, отвнатре величествена. // Порта 3 IX (199). 21.01 2013. с. 37. Посетен на 7 април 2016.
  3. Куюмджиева, Маргарита. Зографи от селищата на планината Грамос: Линотопи и Грамоста. // Пътища на балканските зографи. Посетен на 1 юни 2019 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония