Свети Владимир (Херсонес Таврически)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Владимир.

Изглед към храма „Свети Владимир“

Църквата „Свети Владимир“ (на руски: Владимирский собор, на украински: Володимирський собор) е катедрален православен храм на територията с руините на древния град Херсонес Таврически, в Гагарински район на Севастопол, Крим.

Църквата е построена в чест на Владимир I Святославич – първия християнски княз на Киевска Рус, който утвърждава християнството по онези земи и по-късно е обявен за светец от руската църква.

Според църковни предания и исторически свидетелства покръстването на княз Владимир I Святославич се е състояло през 988 година в Корсун. В Началната руска летопис преподобният Нестор Летописец упоменава за градска катедрална църква „насред града, където се събират корсунци да търгуват“, която според учените е мястото на покръстването на киевския княз.

История на храма[редактиране | редактиране на кода]

Снимка на катедралния храм, 1880-те год.

За първи път идеята за увековечаване на мястото на покръстването на княз Владимир е предложена през 1825 година от главнокомандващия Черноморския флот вицеадмирал Алексей Грейг. Именно по негова инициатива в района на Херсонес Таврически са направени археологически разкопки през 1827 година, които разкриват руините на древен кръстоподобен християнски храм в центъра на главния градски площад. В началото на 1830-те год. историците Дюбоа дьо Монпере и Мурзакевич предполагат, че киевският княз е приел Светото кръщение именно в тази базилика. Така и последните им колебания относно мястото на историческото събитие, довело до християнизирането на всички източни славяни, отпадали.

Още през 1850 година благодарение на ходатайствата на херсонския архиепископ Инокентий е основан комитет за построяването на катедрален храм в чест на светия княз Владимир I. На 23 август 1861 година е направена първата копка от строежа на новата църква, на която присъства самият император Александър II и императрица Мария Александровна.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Интериорът на храма

Автор на архитектурния проект за изграждането на храма в Херсонес Таврически е на академик Давид Грим. Неговият замисъл е да построи внушителен храм в византийски стил. Строителството на катедралата „Св. Владимир“ продължава 15 години и е завършено окончателно през 1876 година с активното участие на инженера-архитект Максимилиан Арнолд. За времето си това е бил сред най-големите православни храмове в Руската империя. Висок е 36 м, заема обща площ от 1726 кв.м, има кубе с диаметър 10,5 м и побира до хиляда богомолци.

Главният иконостас

Работите по интериорната украса на катедралата започват по-късно след края на тържествата по повод 900-та годишнина от покръстването на Киевската Рус. Изографисването на градниозния храм е трудна задача и за голямата годишнина на 13 юни 1888 година е осветен само Долният храм, посветен на Рождество Богородично, в който е поставен дърворезбован иконостас. През същата година започват работите по устройството и на Горния храм. Зографията и иконите на главния иконостас и цялата интериорна украса на катедралата са дело на най-талантливите руски художници. Мраморната украса е дело на италиански майстори. Тържественното освещаване на главния престол е осъществено на 17 октомври 1891 година от таврическия и симферополски архиепископ. Окончателното завършване на храма е през 1894 година.

Още през 1859 година от Зимния дворец в Санкт Петербург е донесено в херсонската катедрала мраморно ковчеже с частица от мощите на светия княз Владимир. Тази светиня е съхранявана в Долния храм, наред с историческите руини на древната базилика. В олтара на Горния храм се пазел списък с чудотворните корсунски икони на Света Богородица, пренесени от княз Владимир в Херсонес Таврически. Катедралният храм е пазил мощите на общо 115 светии.

По време на Втората световна война православният храм напълно е разрушен.

Възстановяване[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след промените от началото на 1990-те год. започват работи по възстановяването на разрушената катедрала, но активно строителство започва едва през 2000 година. Проектът за възстановяването на храма е разработен от киевския институт „Укрпроектреставрация“ под ръководството на архитект Евгений Осадчег, а ескизите на религиозната живопис и вътрешната украса са изпълнени от художниците от Санктпетербургската художествена акадамия през 2001 година. До 2004 година катедралният храм е възстановен напълно и в предишния си блясък и величие. Преосвещаването на възстановената църква „Св. Владимир“ е на 3 април 2004 година, малко преди Великден.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Манкуни Н. В. Соборный храм святого Владимира в Херсонесе. Краткий исторический очерк. Севастополь, изд. Ч „Сигнал“, 1998, 22 с.
  • Севастопольское благочиние. Справочник – путеводитель, Севастополь, изд. ТОВ „Задруга“, 1997, сс. 10 – 19 ISBN 966-95115-0-Х

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]