Свети Георги (Баня, Разложко)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
Saint George Church in Banya, Blagoevgrad Province.jpg
Църквата от запад
Map
Местоположение в Баня
Вид на храмаправославна църква
СтранаFlag of Bulgaria.svg България
Населено мястоБаня
ВероизповеданиеБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияНеврокопска
Архиерейско наместничествоРазложко
Тип на сградататрикорабна псевдобазилика
Изграждане1834 г.
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм

„Свети Георги“ е възрожденска църква в разложкото село Баня, България, част от Неврокопската епархия.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е построен в центъра на селото. В архитектурно отношение храмът е трикорабна псевдобазилика с по-късна камбанария и по-късен притвор. Построена е благодарение на връзките в Неврокоп на Стойко Бояджиев, родоначалник на рода Венедикови от Баня. Надпис в църквата, че е построена в 1834 година от „чорбаджи Стойко Бояджиев, Иван Асянчин и християните в село Баня“.[2][3] Обявена е за паметник на културата.[4] В интериора дървените тавани са оцветени и апликирани, колонадите са изписани с декоративна живопис, а рисуваният иконостас е частично резбован.[1] Иконостасът е дело на майстор Димитър Йосифов.[5] Дванадесетте царски икони са дело на добър зограф с опит. Стенописите по южната стена от 1866 година вероятно са дело на Венко Стаматов от Баня.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 70.
  2. Попов, Константин Петров. Местните имена в Разложко. БАН, 1979. с. 23.
  3. Църквата „Св. Георги“ в Баня. // Corect. Посетен на 9 ноември 2014. Архив на оригинала от 2014-11-10 в Wayback Machine.
  4. Общински план за развитие на община Разлог 2007 – 2013 г. // Община Разлог. Посетен на 13 ноември 2014.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 295.