Свети Георги (Белевехчево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Белевехчево
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Санданско
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Време на изграждане 1834 г.
Съвременен статут действащ храм

„Свети Георги“ е българска възрожденска църква в светиврачкото село Белевехчево, България, част от Неврокопската епархия. Обявена е за паметник на културата.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е изградена в средата на XIX век в югозападния край на селото. В архитектурно отношение е типичната за епохата трикорабна базилика с една апсида на изток и дървени навеси на юг и запад. Западният навес заедно с камбанарията са направени по-късно от църквата. Храмът е с каменна зидария и фасадите са украсени отвън с богат, стъпаловиден корниз, каменни рамки на прозорците и вратата и примитивен релеф на лъв на северозападния ръб.[1]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Във вътрешността са запазени части от оригиналните стенописи по колонадата и източната стена. Ценни са полихромният таван, красиво резбованите с плоска резба проскинитарий и балдахин и централната част на иконостас с резбованата и позлатена венчилка (1835) и царските двери. Част от иконостасните икони са от 1852 – 1853 година, дело на Яков Николай – „Свети Георги“ (1852), „Свети Йоан Предтеча“ (1852), подписана „χειρ Ι: Γ: Ν:“, „Свети Николай“ (1853), подписана „χειρ Ιακώβου Γ: Ν“,[2] „Христос Вседържител“, и „Света Богородица с младенеца“.[1] Изключително висококачествена е иконата „Свети Георги“ от 1852 година, дело на зограф Панчо. Другите иконостасни икони си надживописани в 1855 година от тревненските зографи Никола Генков и Георги Алексов.[1]

В края на XIX – началото на XX век храмът е обновен от Андон Зограф от Мелник.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 405.
  2. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 317.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България