Свети Георги (Курбиново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
„Свети Ѓорѓи“
Kurbinovo 1.jpg
Църквата от запад.
Macedonia relief location map.jpg
40.9853° с. ш. 21.0683° и. д.
„Свети Георги“
Местоположение в Република Македония
Вид на храма православна църква
Страна Република Македония Република Македония
Населено място Курбиново
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Преспанско-Пелагонийска
Време на изграждане 1191/1192 г.
Съвременен статут паметник на културата
„Свети Георги“ в Общомедия
Фреската на Свети Архангел Гаврил

„Свети Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Ѓорѓи“) е средновековна православна църква в Курбиново, община Ресен, Република Македония. Със запазените си висококачествени стенописи църквата е от голямо значение за културно-историческото наследство в Югозападна Македония.[1] Църквата отстои на около 3 километра северно от Курбиново, в близост до Преспанското езеро. Според надписа с гръцка сигнатура на северната страна в олтарното пространство църквата е издигната и изписана в 1191/1192 година.[2][3]

Църквата представлява скромна еднокорабна сграда с полукръгла апсида. Размерите му са 15 на 7 m.[4] Изградена е от ломен камък. В миналото храмът е преживявал повреди, вероятно от пожар, след който е бил напълно изоставен. В XIX век църквата в Курбиново е обновена, а в първите десетилетия на XX век е направен дървен таван, проповедалница, притвор и са иззидани северния и южния вход с двата прозореца.[3] В средата на ХХ век е открит надпис, според който стенописите са от 1191/1192 година.[4]

Основната забележителност на църквата е живописта, дело на двама[5] или трима иконописци.[6] Заедно с тази в „Свети Пантелеймон“ в Горно Нерези, курбиновската живопис представлява най-яркият пример за Комниновия стил в Македония. Стилът напомня стенописите от същото време и школа в църквата „Свети Безсребреници“ в Костур.[2][3]

На западната фасада се виждат остатъци на фрески с изображения на женски и мъжки образи в цял ръст, облечени в царски облекла, како и фигура на църковен йерарх. Най-вероятно става дума за хората, които са изградили първоначалната църквичка. Живописта в интериора на църквата е поделена в три зони. Рисунъкът е експресивен, динамичен, придаващ живост и раздвиженост на фигурите. Характерно е изобразяването на драпериите, които са бароково разиграни с много набори. На фреските са изрисувани сцени от живота на Исус Христос и Богородица.[3]

В олтарната апсида е изобразена композицията Благовещение, с която църквата става известна и влиза сред най-високите постижения на византийската живопис. От нея изтъква образът на Архангел Гаврил, който се превръща в символ на църквата в Курбиново и е изобразен на банкнотата от 50 денара на Народната банка на Република Македония. Интересни и редки са и изображенията на Исус Христос и патрона на църквата, Свети Георги от северния и южния зид, с монументална величина. От фреските изпъкват още портретите на Ана с щерка ѝ Мария в долната зона на южния зид от наоса, както и портретите на светите братя Кирил и Методий в олтарното пространство. Изображението на Методий е най-старият му портрет в славяновизантийския свят. На противоположната страна е фигурата на Свети Климент Охридски.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 27. Посетен на 2015-07-02.
  2. а б Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  3. а б в г д Црквата Свети Ѓорѓи - Курбиново, Преспа. // Macedonium. Посетен на 4 април 2014 г.
  4. а б Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 28. Посетен на 2015-07-02.
  5. Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 31. Посетен на 2015-07-02.
  6. Църква "Св. Георги" в Курбиново. // Културните коридори на Югоизточна Европа. Посетен на 4 април 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония