Свети Георги (Лютиброд)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

Църква „Свети Георги“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място с.Лютиброд, община Мездра
Вероизповедание Православие – Българска православна църква
Архиерейско наместничество Врачанска епархия
Тип на сградата средновековна църква
Време на изграждане ХV-ХVIв.
Съвременно състояние реставрирана

„Свети Георги“ е средновековна църква при „Коритен град“, намира се между природния феномен „Ритлите“ и село Лютиброд.

Построяването на църквата се отнася към периода ХV-ХVI в. Носела е името „Свети Георги Победоносец“.

История[редактиране | редактиране на кода]

През многовековното си съществуване средновековната църква е претърпяла доста частични разрушения и поправки. Тя е била сравнително добре запазена в края на XIX в., дори през 1915 г. проф. Петър Мутафчиев я описва с що-годе запазен полуцилиндричен свод над централния кораб.

През 1927 г. в бр. 69 на ДВ е обявена за народна старина, през 1965 г. в бр. 90 на ДВ – за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение, със списък от 14.12.1971 г. е декларирана като художествен паметник на културата.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е с правоъгълен план (11,30 х 9,15 м.), с три полукръгли апсиди, без притвор. Вътрешността на църквата е била разчленена на три, с две двойки четвъртити стълбове и прехвърлени над тях арки. Трите кораба са били засводени и поставени под общ двускатен покрив, като средният бил с полуцилиндричен свод, а страничните с четвъртцилиндрични.

Този начин на засводяване с четвъртсвод е добре познат сред много базилики от източен тип. Масивният градеж и стръмният терен, са наложили да се укрепят надлъжните стени на църквата-от север с контрафорси, а от юг с пиластри.[1]

Черквата в Лютиброд, която е по план кръстокуполна сграда, е оформена като базилика, която много наподобава на църквата „Св.Йоан Кръстител“ в Несебър, както и на други църкви от тази епоха, представляващи едно географско звено между източните и западните паметници от този вид.

Градежът на черквата е изцяло от камък споен с хоросан, като сводовете и апсидите ѝ са построени с бигор.

Вътре църквата е била богато изписана, като днес личат само отделни фрагменти в два пласта, горният е датиран от XIV в. Малкото останали стенописи са застрашени, имайки се предвид, че са били изложени на дъжда проникващ през разрушения навес. Отделно може да се посочат и многобройните варварски графити.

Небрежния градеж на църквата (неуспоредно оразмеряване на корабите и на правоъгълника на наоса), говори че паметникът е бил изграден набързо, в един неспокоен политически момент, което неминуемо се е отразило на неговия план и архитектура.

Във вътрешността на църквата са открити 5 средновековни гроба с накити. Предполага се, че гробовете са на ктитори, близки до феодалния владетел на Средновековната крепост Коритен град, от която е част и тази каменна църква.[2]

Сдружение[редактиране | редактиране на кода]

Проектът за реставрация и консервация на средновековна каменна църква „Свети Георги“ е причината за създаването в края на 2010 година на Сдружението с нестопанска цел „Историческа пробуда“[3], което се заема с възстановяването ѝ. Състоянието на паметника тогава е изключително тежко – обрасъл в тръни, храсти и дървесна растителност, той е недостъпен за туристите и жителите на селото и е заплашен от самосрутване. Днес, благодарение на усилията на членовете на сдружението, мястото е лесно достъпно и добре поддържано, храмът е с напълно запазен градеж и фрагменти от стенописи, а аварийното укрепване на покривната конструкция чрез крепежни елементи подсилва стените и пази зидарията от неблагоприятните климатични условия.[4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Люти брод и Черепиш“ (туристически пътеводител), инж. Иван Михайлов, ЕТ „Адулар“, Бургас, 2006
  • Чанева-Дачевска, Нели – Църковната архитектура в България през XI-XIV век, изд. БАН, 1988 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чанева-Дачевска, Нели – Църковната архитектура в България през XI-XIV век, изд. БАН, 1988 г.
  2. Чанева-Дачевска, Нели – Църковната архитектура в България през XI-XIV век, изд. БАН, 1988 г.
  3. Сдружение „Историческа пробуда“
  4. БНТ е медиен партньор на проекта за реставрация на църквата „Св. Георги“ в Люти брод