Свети Георги (дем Пела)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Свети Георги (Ном Пела))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

Свети Георги
Άγιος Γεώργιος
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 3 m
Население (2001) 359 души

Свети Георги (на гръцки: Άγιος Γεώργιος, Агиос Георгиос) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония. Населението му е 359 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле на два километра западно от Кадиново (Галатадес).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото вероятно е основано от християни бежанци от Мъглен, бягащи на юг след от ислямизацията на областта.[1] В XIX век Свети Георги е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е изгорена в 1877 г. от отседнали в селото османски войски на път за Одрин по време на Руско-турската война.[1] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Агиос Георгиос (Ayos-Georgios), Воденска епархия, живеят 150 гърци.[2] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Св. Георги (Дортъ Армутларъ) брои 160 жители българи.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дурт Армуд (Deurt-Armoud) има 256 българи патриаршисти гъркомани.[4]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Св. Георги (Дьорт Армутлар), 4/III, 3/4 ч. от Кадийно село. Всичко 20 български екзархийски къщи, чифлик. От Патриаршията се отказало през 1903 г., обаче черквата останала отворена. Тя няма никакви имоти. Тук се черкуват и селяните от ближното село Гропино (12 къщи). Почвата е много плодородна, та макар и чифлик, селото не е толкоз западнало в економическо отношение. За първа година се отваря училище. Училището е земница, с таван, 2 прозореца без стъкла, големина 3Х4Х2 1/2 m.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Άγιος Γεώργιος. // Δήμος Πέλλας. Посетен на 8 януари 2016.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  4. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 102 – 103.
  5. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
     Портал „Македония“         Портал „Македония