Свети Георги (Хаджидимовски манастир)
| „Свети Георги“ | |
 Общ изглед | |
 | |
| Вид на храма | манастирски католикон |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Хаджидимовски манастир |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Гоцеделчевско |
| Изграждане | 1864 г. |
| Състояние | действащ храм |
„Свети Георги Победоносец“ е католикон на Хаджидимовския манастир, подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1][2] Обявен е за паметник на културата с регионално значение. Манастирът е най-големият по долината на Места и трети в Югозападна България след Рилския и Роженския.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е изградена през 1864 г.[4] Надписът в храма гласи:
| „ | Съгради се този храмъ прѣзъ 1864 год. съ общо на христиѧнитѣ иждивеніе, а тукъ се изобрази въ времето на третиѧ Български Екзархъ Йосифъ Iй и първиѧ Бълг. Неврокопски Митрополитъ Иларионъ I 1911.[5] | “ |
В следващата 1865 г. църквата е осветена.[3]
Интериор[редактиране | редактиране на кода]
Иконостасът е дъсчен, но колонките му са резбовани. Резбовани красиво са и царските двери. Змейовете от двете страни на разпятието са майсторски резбарски произведения.[6]
Иконостасните икони са дело на неврокопския майстор Серги Георгиев. На иконата на Света Богородица има надпис: „Платецъ Ѳеѡдоръ Стефанович ѿ Неврокопъ на 1866 септем 15 рука Стергіа“. Подписът на иконата на Свети Анастасий е „1870 рук Стергіа“, а на „Възнесение Илиино“ „Платецъ честниы брате Иліа и Нікола Вулковы и чада егѡ напомненіе 1866 септемвріѧ з рука Стергіѧ“.[5] Иконостасът и владишкият трон са възстановени по автентичния образец.[3] В храма има смятана за чудотворна икона на Свети Георги, датирана към 1750-1800 г.[3]
Стенописите в апсидата са от 1911 година, дело на дебърските майстори Теофил Минов, Мина Марков и Георги Димитров. Изобразени са Григорий Богослов, Василий Велики, Йоан Златоуст, Григорий Двоеслов, Методий епископ Моравски, и Кирил славянски просветител. Зографският надпис гласи: „Изписася изъ рѫцетѣ на[7] Теофилъ Миновъ и Георги Димитровъ и Мина Марковъ отъ с. Каракьой 1911.“ Стенописи има и по подтаванните арки - като над северните са сцени от живота на Христос, а над южните - от живота на Богородица. На тавана е Христос Вседържител.[6]
В олтара на храма е изписано: „Съгради се този храмъ прѣзъ 1864 год. съ общо на християнитѣ иждивение, а тукъ се изобрази въ врѣмето на митрополитъ Иларион I 1911“.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ bulgariamonasteries.com Архив на оригинала от 2019-09-09 в Wayback Machine., Хаджидимовски манастир „Св. Великомъченик Георги Победоносец“
- ↑ МАНАСТИР „СВ. ВМЧК. ГЕОРГИ“ ГР. ХАДЖИДИМОВО // Corect. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 13 ноември 2014.
- ↑ а б в г Църкви и манастири // Община Гоце Делчев. Архивиран от оригинала на 2016-09-16. Посетен на 12 юли 2016.
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 22.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 286.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 294.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 293.
