Свети Георги (Ямбол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

Църква "Свети Георги"
Yambol-church-Saint-George-6.jpg
Map of Yambol.png
42.48° с. ш. 26.4997° и. д.
Църква "Свети Георги"
Местоположение в България Ямбол
Вид на храма православна църква
Страна България България
Населено място Ямбол
Вероизповедание Православие - БПЦ
Епархия Сливенска епархия
Архиерейско наместничество Ямбол
Време на изграждане XIX век
Реликви чудотворна икона на Свети Георги
Съвременен статут действащ храм
Църква "Свети Георги" в Общомедия

„Свети Георги“ е български православна църква в град Ямбол, България.

Църквата се намира в ямболския квартал Каргона. Построена е през 1737 г. Иконата на Свети Георги, която се намира в църквата, се смята за чудотворна. Иконостасът на църквата е дело на дебърските майстори Филипови, начело с Иван Филипов, подпомогнат от племенника си Иван Йосифов[1] и Нестор Алексиев.[2] Синът на Иван Филип Иванов изработва и дарява на църквата много красив кръст със сложна резба (45 на 85 cm), на който оставя надпис „Изъдѣла Филипъ Йовановъ отъ с. Осои, деба, маке - 1897“.[3]

Асен Василиев пише за иконостаса:

Умението и духът на големия художник се чувстват в творбите на Иван Филипов, който изрязва иконостаса на църквата „Св. Георги“ в Ямбол. Той до известна степен достига изкуството на баща си и създава най-сложния от иконостасите на Филиповци в България. И тук умението при стилизацията на мотивите и съчетанието им чудесно се съгласуват с необикновената сръчност при изрязването им. Елементите в композициите са почти изключително растителни и са дадени по омайващ начин.[4]

Точно откога съществува църквата „Св.Георги” не може да се установи със сигурност. Доста факти сочат, че е съществувала преди 1835 г. Върху стари богослужебни книги са открити бележки, като най-старата от тях е от 1802 г. и на нея пише "Купили, подарили – Аврам, Ради и Мария". В църквата е запазена икона на Св. Богородица от 1764 г., а надписи по надгробни плочи сочат години като 1738 г. и дори и по-ранни. Запазена е и скъпа кутия (мощехранителница), изработена от сребро и подарена на 13 март 1808 г. Тези и други факти са достатъчни да твърдим, че църквата „Св. Георги” има много стар произход. През втората половина на XVIII век тя е била разрушена, а също и през 1820 г. Представлявала неголяма паянтова сграда, която наричали манастир. Около църквата е имало и бостан.

Като архитектура църквата „Св. Георги” прилича на други църковни сгради. Църквата има размери: ширина – 18 м, дължина 30,20 м, височина: северна и южна стена: 6,50 м, източна и западна - 7,50 м. Стените на височина 4,50 м, имат дебелина 0,45 м. Старата църква е била разширена на запад, тъй като са добавили нов вход отвън. Църквата се осветлява чрез 10 прозорци на долната стена с размери 90х130, като се отворят се разширяват навътре и стават 170х225. На горната стена има 12 прозореца, с размери 100х140 см. Освен тях има и 6 прозореца на горната стена на притвора, които осветляват балкона – 4 на запад, 1 на юг и 1 на север, и 4 прозореца на олтара – 1 на апсидата, 1 под нея, и по 1 на северните и южни стнеи. На западната стена,църквата има врата, през която се влиза в двора. След двора се влиза в храма през 3 врати – 1 централна и 2 странични. Освен тези врати има и други – 1 на северната и 2 на южните стени.

Първите известни по име свещеници в църквата „Св. Георги” са поп Стефо и поп Георги от 1805 г. Поп Стефо е най-стария известен свещеник. Той е роден през 1770-те год. Поп Георги е роден към 1775 г. Други свещеници, изпълнявали богослужения в църквата, са: свещ. Георги Станчев, свещ. Спас Андонов, свещ. Атанас Атанасов, свещ. Киро Бъчваров, свещ. Христо Буцев и други.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 248.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 255.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 249.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 253.