Свети Георги (Ямбол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

Църква „Свети Георги“
Yambol-church-Saint-George-6.jpg
Map of Yambol.png
42.48° с. ш. 26.4997° и. д.
Църква „Свети Георги“
Местоположение в България Ямбол
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Ямбол
Вероизповедание Православие – БПЦ
Епархия Сливенска епархия
Архиерейско наместничество Ямбол
Време на изграждане XIX век
Реликви чудотворна икона на Свети Георги
Съвременен статут действащ храм
Църква „Свети Георги“ в Общомедия

„Свети Георги“ е българска православна църква в град Ямбол, България.

Намира се в ямболския квартал Каргона. Точно откога съществува църквата не може да се установи със сигурност. Първите писмени сведения за църковен живот в тогавашното село Каргуна са от 1587/1588 година, когато са споменати имената на четирима попове в селището. За съжаление не е казано името на конкретен църковен храм. Със сигурност църквата „Свети Георги“ обаче е съществувала през 1720 година, когато Йерусалимският патриарх Хрисант Нотарас посетил Ямбол. Той отсяда в българския квартал Каргона (Карвуна). Той споменава в пътеписа си, че там има две енории: на църквата „Свети Георги“ (по-голяма) и на църквата „Света Троица“, както и имената на шест църковни служители.[1] В зидовете на църковната сграда е вградена надгроба плоча с надпис и година 1737. Смятало се е, че това е годината на основаване на църквата, но това не отговаря на истината, поради изложените по-горе документални източници. Иконата на Свети Георги, която се намира в църквата, се смята за чудотворна. Иконостасът на църквата е дело на дебърските майстори Филипови, начело с Иван Филипов, подпомогнат от племенника си Иван Йосифов[2] и Нестор Алексиев.[3] Синът на Иван Филип Иванов изработва и дарява на църквата много красив кръст със сложна резба (45 на 85 cm), на който оставя надпис „Изъдѣла Филипъ Йовановъ отъ с. Осои, деба, маке – 1897“.[4]

Асен Василиев пише за иконостаса:

Умението и духът на големия художник се чувстват в творбите на Иван Филипов, който изрязва иконостаса на църквата „Св. Георги“ в Ямбол. Той до известна степен достига изкуството на баща си и създава най-сложния от иконостасите на Филиповци в България. И тук умението при стилизацията на мотивите и съчетанието им чудесно се съгласуват с необикновената сръчност при изрязването им. Елементите в композициите са почти изключително растителни и са дадени по омайващ начин.[5]

Върху стари богослужебни книги са открити бележки, като най-старата от тях е от 1802 г. и на нея пише „Купили, подарили – Аврам, Ради и Мария“. В църквата е запазена икона на Св. Богородица от 1764 г., а надписи по надгробни плочи сочат години като 1738 г. и дори и по-ранни. Запазена е и скъпа кутия (мощехранителница), изработена от сребро и подарена на 13 март 1808 г. Тези и други факти са достатъчни да твърдим, че църквата „Св. Георги“ има много стар произход. През втората половина на XVIII век тя е била разрушена, а също и през 1820 г. Представлявала неголяма паянтова сграда, която наричали манастир. Около църквата е имало и бостан. Съвременната сграда на църквата е построена през 1834-1835 години. Пострадала е силно при опожаряването й през януари 1878 г. от отстъпващите турски войски. След Освобождението, през 1881 г. започва основна реставрация на покрива, интериора и т.н.

Като архитектура църквата „Св. Георги“ прилича на други църковни сгради. Църквата има размери: ширина – 18 м, дължина 30,20 м, височина: северна и южна стена: 6,50 м, източна и западна – 7,50 м. Стените на височина 4,50 м, имат дебелина 0,45 м. Старата църква е била разширена на запад, тъй като са добавили нов вход отвън. Църквата се осветлява чрез 10 прозорци на долната стена с размери 90х130, като се отворят се разширяват навътре и стават 170х225. На горната стена има 12 прозореца, с размери 100х140 см. Освен тях има и 6 прозореца на горната стена на притвора, които осветляват балкона – 4 на запад, 1 на юг и 1 на север, и 4 прозореца на олтара – 1 на апсидата, 1 под нея, и по 1 на северните и южни стнеи. На западната стена, църквата има врата, през която се влиза в двора. След двора се влиза в храма през 3 врати – 1 централна и 2 странични. Освен тези врати има и други – 1 на северната и 2 на южните стени.

Първите известни по име свещеници в църквата „Св. Георги“ са от 1720 година и те са: Аврам Лефтери и поп Георги (Йоргаки), както и монахът Антим. Следващите известни имена са на поп Стефо и поп Георги от 1805 г. Първият е роден през 1770-те год., а вторият към 1775 г. Други свещеници, изпълнявали богослужения в църквата, са: свещ. Георги Станчев, свещ. Спас Андонов, свещ. Атанас Атанасов, свещ. Киро Бъчваров, свещ. Христо Буцев и други.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Добрина Берова. Ямболската църква Св. Георги – пазител на православната вяра и на българския дух. Ямбол, 2009, с. 19-22.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 248.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 255.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 249.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 253.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Добрина Берова. Ямболската църква Св. Георги – пазител на православната вяра и на българския дух. Ямбол, 2009, 112 стр. ISBN: 978-954-8850-83-4