Свети Георги (гръцка църква в София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
Αγίου Γεωργίου
Greek Saint George Church in Sofia by Todor Bozhinov.jpg
Църквата от северозапад
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание Църква на Гърция
Статут недействащ храм

„Свети Георги“, известна като Гръцката църква (на гръцки: Αγίου Γεωργίου), е гръцка посолска църква в българската столица София.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е разположен на булевард „Македония“ № 11.[2] На юг граничи с Дебърската градина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е построена в началото на XX век в парцел, закупен в 1890 година от гръцкото дипломатическо представителство. Парите за строежа са дарени от Йоанис Космоглу, починал в 1920 година и погребан в двора на храма.[2]

По време на ангигръцките вълнения в България през 1914 година, причинени от действията на гръцките власти в новозавладяната Егейска Македония, гръцката църква в София е насилствено завзета от българи, което предизвиква дипломатически скандал между България и Гърция.[3]

Гръцката църква в София е основно предназначена за духовния живот на гръцката общност и поради тази причина богослужението в него не е редовно и няма назначен ефимерий, а свещенослужителите и певците пътуват от близките до България райони. Прието е храмът да е отворен за великопостната и пасхална седмица, но към края на второто десетилетие на ХХI век се договаря организирането на отслужването на литургии на големите църковни празници.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Храмът представлява трикорабна базилика с прости архитектурни елементи. Размерите му са 10,80 m на 20,90 m.[2]

Иконите в храма са подписани от видния художник Христодулос Матеу, изработени на Света гора. На практика обаче те са дело на ученика му Гаврил Атанасов, който се подписва между орнаментите на пояса на Свети цар Константин – „Г. А. З“, тоест Гаврил Атанасов Зограф.[4] В 1904 година, докато пребивава в София, Гаврил Атанасов изписва и малките апостолски икони за храма.[5]

Стенописите на църквата са изрисувани през 1978-1981 година от иконописеца богослов Ангел Радушев.[6][7][8]

Към второто десетилетие на XXI век църквата се нуждае от ремонт, а прицърковната сграда се руши.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гръцкият храм в София става действащ. // Стандарт, 22 март 2017 г. Посетен на 11 септември 2019 г.
  2. а б в Исторически данни за сградите на гръцкото посолство. // Посолство на Гърция в София. Посетен на 13 ноември 2020 г.
  3. Антигръцките вълнения в София (1914 г.). // Стара София, 11 септември 2018 г. Посетен на 11 септември 2019 г.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 296.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 297.
  6. Ангел Радушев - зограф. // 2009.
  7. Гергинова, Цветанка. Храм Свети Дух град София. София, Беров Джи, 2007.
  8. Радушев, Ангел. Ангел Вопияше – 2. София. София, СамИздат, 2014.
  9. Фокас, Даниел. Към историята на гръцката общност в София от средата на ХХ век до днес: първите години. // Български фолклор (Българи и гърци: линии на пресичане) 3. 2017. с. 334-353.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България          Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония