Свети Григорий Палама (Солун)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Григорий Палама“
Αγίου Γρηγορίου Παλαμά
Thessaloniki Saint Gregory Palamas.jpg
Общ изглед от запад
Map of Thessaloniki 2.png
40.6308° с. ш. 22.9439° и. д.
„Свети Григорий Палама“
Местонахождение в Солун
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Солун
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Солунска
Архитект Ернст Цилер,
Ахилеас Камбанакис,
Константинос Кокинакас
Време на изграждане 1891 – 1914 г.
Съвременен статут действащ храм
Сайт www.neoiagp.gr/
„Свети Григорий Палама“ в Общомедия

„Свети Григорий Палама“ (на гръцки: Ιερός Ναός του Αγίου Γρηγορίου Παλαμά) е църква в македонския град Солун, митрополитски храм на Солунската епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Стар храм[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена в центъра на града, на кръстовището между „Митрополис“ и „Света София“. На това място през османската епоха съществува църква, посветена на покровителя на Солун Свети Димитър, която е катедрала на града. Църквата е построена в края на XIII – началото на XIV век от император Андроник II Палеолог (1282 - 1328) и е трикорабна базилика, посветена на Света Богородица. След завладяването на града от османците (1430) и превръщането на катедралата „Свети Димитър“ в джамия в 1491 година, църквата на Богородица е прекръстена на името на покровителя на Солун Свети Димитър. Когато и следващият катедрален храм ротондата „Свети Архангели“ е превърната в джамия в 1590 година, крайбрежната църква става катедрала на града. В 1699 година е ремонтирана при митрополит Игнатий Лесбосец. По време на гръцкото въстание в 1821 година в храма търсят спасение стотици солунчани, но османците разбиват вратите и ги изколват.[2] В храма се пазят чудотворната икона на Свети Димитър, патриаршеският трон и много документи на гръцката община.[3]

На 22 август 1890 година тази църква е напълно унищожена от голям пожар. Още през октомври 1890 година митрополит Софроний Солунски (1889 - 1893) подава молба за разрешително за строеж на нова църква, което излиза в началото на юни 1891 година. В разрешителното се казва, че новият храм на Свети Димитър, ще има и два параклиса - на север, посветен на Григорий Палама, а на юг - на Свети Николай. След молба на гръцкия премиер Харилаос Трикупис банкерът Андрос Сингрос добавя 8600 османски лири към 6500-те лири, събрани от солунската гръцка община и строежът на новия храм започва.[3]

Нов храм[редактиране | редактиране на кода]

Митрополитската църква, османска пощенска картичка

За архитект на сградата е избран Ернст Цилер, който обаче в същата 1890 година се занимава с изготвянето на плановете за митрополитския храм в Егио „Света Богородица Фанеромени“, което е и причината двете църкви да си приличат като архитектура. Наблюдението на проекта е възложено на ученика на Цилер Ахилеас Камбанакис. Основният камък на църквата е поставен на 16 юни 1891 година от митрополит Софроний.[4] Строежът е затруднен, тъй като почвата е нестабилна, защото мястото е близо до морето.[5] Работата спира през 1892 година, тъй като общината обвинява изпълнителите на проект, че използват некачествени материали, и че се отклоняват от първоначалния план Цилер. Камбанакис е уволнен и на негово място е назначен Константинос Кокинакис, но Камбанакис отказва да предостави проектите, а Цилер заявява, че няма копия. Така строежът спира, а общината похарчва парите.[4]

Избухването на Гръцко-турската война в 1897 година още повече възпрепятства възобновяването на строежа. Едва в 1900 година митрополит Атанасий Солунски (1893 - 1903) започва отново да събира пари за строежа на храма. Работата е възобновена на 8 юли 1902 година, като довършването на църквата е поверено на архитект Ксенофон Пеонидис, официален архитект на гръцката община. Пеонидис следва до голяма степен плановете на Цилер, тъй като църквата е наполовина построена, но и прави промени там където е възможно. Грубият строеж е завършен на 17 юни 1906 г., а напълно готова църквата става в края на 1909 година. Разходите са 302 229,30 златни гроша.[4]

Строежът на храма върви заедно със строежа на Гръцкото генерално консулство (1890 – 1893), днес Музей на македонската борба, също дело на Цилер.[4][1] Двете сгради са свързани с тайна врата и са централа на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в 1904 – 1908 година.[6]

Църквата е открита, когато градът е вече в Гърция, на 21 април 1914 година от митрополит Генадий Солунски (1912 – 1951). Тъй като старата катедрала „Свети Димитър“ вече отново е християнска църква, новият митрополитски храм е посветен вместо на Свети Димитър на Свети Григорий Палама.[6]

В 1978 година Солунското земетресение причинява големи щети на храма. Вероятна причина за това са лошите материали използвани при първоначалния строеж и отклоненията от плановете на Цилер. Появяват се гласове за разрушаването му, но ндделява мнението за ремонт и, след възстановителните работи, храмът е повторно открит на 13 ноември 1980 година.[6]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешността на храма

Архитектурата на храма е нетипична за времето. В XIX век в Солун и Македония доминират трикорабните базилики, докато църквата принадлежи към неовизантийския октагонален храмов тип с купол, наложил се в свободна Гърция. Има неокласически и неоромантични и неоренесансови характеристики и така следва еклектичната тенденция, характеризираща солунската архитектура в края на XIX век. Наосът има форма на вписан равностранен кръст и е покрит с голям купол, а от четирите страни на сградата има четири високи камбанарии.[1][6]

Интериорът е изписан от цариградския зограф Николаос Кесанлис, пристигнал в Солун през април 1911 година.[6] В храма се пазят мощите на Григорий Палама.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Άγιος Γρηγόριος ο Παλαμάς. // Thessaloniki 4 all. Посетен на 11 юли 2016.
  2. а б Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 14.
  3. а б Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 15.
  4. а б в г Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 16.
  5. Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 18.
  6. а б в г д Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 17.
     Портал „Македония“         Портал „Македония