Свети Димитър (Видин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

„Свети Димитър“
Vidin St Demetrius Cathedral 2.jpg
Map of Vidin.png
43.9833° с. ш. 22.8667° и. д.
„Свети Димитър“
Местоположение в България Видин
Вид на храма православна църква, катедрала
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Видин
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Видинска епархия
Тип на сградата кръстокуполна
Време на изграждане 17 - 18век
1885-1926 г.
Съвременен статут действащ храм,
паметник на културата
„Свети Димитър“ в Общомедия
St dimitar church.jpg

Свети великомъченик Димитър Солунски във Видин е катедралната църква на Видинската епархия.

Църквата е 3-та по височина (33 м) и 2-та по големина в България след патриаршеския храм-паметник „Свети Александър Невски“ в София[1] и катедралата „Успение Богородично“ във Варна (38 м).

Видинската катедрала е паметник на културата от национално значение.

История[редактиране | редактиране на кода]

След 1718 г. Видин се превръща в граничен град на Османската империя. За него започва да действа Граничният закон. Това на практика означава, че българското население няма право да живее в укрепения район на града - Калето, ограден от градските крепостни стени. Българите, които имат домове и дюкяни в него, трябва да ги продадат и да строят нови жилища, които не могат да бъдат от камък и трябва да са на определено разстояние от укрепленията.

Тъй като портите на Калето са затворени от 6 часа вечерта до 7 часа сутринта, църквите „Света Петка“ и „Свети Пантелеймон“ не могат да се използват вечерно и нощем по време на големите християнски празници Коледа и Великден. Това налага в края на 17 век да се започне строежът на нова църква извън Калето.

Църквата получава името на солунския великомъченик Димитър. Скоро тя става средище на културния живот на българите и придобива статут на митрополитска църква. На 6 декември 1868 г. в храма за пръв път се служи тържествено от български архиерей на български език. Оттогава той става катедра на видинския митрополит Антим I, който след 4 години е избран за пръв български екзарх. На 26 октомври 1890 г., в деня на храмовия празник, е положен свети антиминс и е отслужена първата литургия.

Поради износеност на дървената конструкция се налага храмът да бъде съборен и построен наново. Средствата за постройката са събрани от капиталите на еснафите и от доброволни помощи на граждани. Планът е изработен от първомайстор Генчо Кънев от Трявна и е преработен частично от архитект Бахнани. На 10 март 1885 година тържествено е положен основният камък на новия храм, който с прекъсване е изграден от Кънев до нивото на първия корниз. Строежът е продължен под ръководството на Бахнани. Сградата е окончателно завършена и зографисана към 1926 г., когато са тържественото освещаване и откриване на храма.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата има кръсто-куполен план с 3 надлъжни и напречен кораб, върху които се изгражда богата многообемна композиция. Централният купол се носи от 4 свободно стоящи подпори и подчертава обемно-пространствения облик. Вътрешните пространства са внушителни. Височината на централния купол е 33 метра. Постигнат е богат и пищен образ.

Проектът на Генчо Кънев е разработен по подобие на Варненската катедрала, която той строи между 1884 и 1886 година. Така проектът му е за еднокамбанарийна църква, а Бахнани я проектира и изгражда с 2 камбанарии.

Иконостасът и църковните мебели в интериора са резбовани от дебърски майстори от рода Филипови[2].

Гробът на митрополит Кирил

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

В двора на църквата са погребани:

  • подпоручик Ангел Тодоров (1864-1885) – загинал при отбраната на града в Сръбската война;
  • Кирил Скопски и Видински (1833-1914) – митрополит на Скопската, после на Видинската епархия;
  • Найчо Цанов (1957-1923) – председател на Народното събрание (препогребан в Градската градина)[3].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Коева, М., Н. Тулешков. Първомайстор Генчо Кънев. С. 1987, 100-102, 218-219

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Забележителности. // Област Видин, 2007. Посетен на 30 ноември 2007.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 250.
  3. Забравеният паметник – vidin-online.com, 15.11.2014