Свети Димитър (Видин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

Катедрална църква „Свети Димитър“
Vidin St Demetrius Cathedral 2.jpg
Bulgaria Vidin Province relief location map.jpg
43.9833° с. ш. 22.8667° и. д.
Катедрална църква „Свети Димитър“
Местоположение в България Област Видин
Вид на храма православна църква, катедрала
Страна България България
Населено място Видин
Вероизповедание православие (БПЦ)
Епархия Видинска епархия
Тип на сградата кръстокуполна
Време на изграждане 17 - 18век
1885-1926 г.
Съвременен статут действащ храм,
паметник на културата
Катедрална църква „Свети Димитър“ в Общомедия
St dimitar church.jpg

Свети великомъченик Димитър Солунски във Видин е катедралната църква на Видинската епархия.

Църквата е 3-та по височина (33 м) и 2-та по големина в България след патриаршеския храм-паметник „Свети Александър Невски“ в София[1] и катедралата „Успение Богородично“ във Варна (38 м).

Видинската катедрала е паметник на културата от национално значение.

История[редактиране | редактиране на кода]

След 1718 г. Видин се превръща в граничен град на Османската империя. За него започва да действа Граничният закон. Това на практика означава, че българското население няма право да живее в укрепения район на града - Калето, ограден от градските крепостни стени. Българите, които имат домове и дюкяни в него, трябва да ги продадат и да строят нови жилища, които не могат да бъдат от камък и трябва да са на определено разстояние от укрепленията.

Тъй като портите на Калето са затворени от 6 часа вечерта до 7 часа сутринта, църквите „Света Петка“ и „Свети Пантелеймон“ не могат да се използват вечерно и нощем по време на големите християнски празници Коледа и Великден. Това налага в края на 17 век да се започне строежът на нова църква извън Калето.

Църквата получава името на солунския великомъченик Димитър. Скоро тя става средище на културния живот на българите и придобива статут на митрополитска църква. На 6 декември 1868 г. в храма за пръв път се служи тържествено от български архиерей на български език. Оттогава той става катедра на видинския митрополит Антим I, който след 4 години е избран за пръв български екзарх. На 26 октомври 1890 г., в деня на храмовия празник, е положен свети антиминс и е отслужена първата литургия.

Поради износеност на дървената конструкция се налага храмът да бъде съборен и построен наново. Средствата за постройката са събрани от капиталите на еснафите и от доброволни помощи на граждани. Планът е изработен от първомайстор Генчо Кънев от Трявна и е преработен частично от архитект Бахнани. На 10 март 1885 година тържествено е положен основният камък на новия храм, който с прекъсване е изграден от Кънев до нивото на първия корниз. Строежът е продължен под ръководството на Бахнани. Сградата е окончателно завършена и зографисана към 1926 г., когато са тържественото освещаване и откриване на храма.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата има кръсто-куполен план с 3 надлъжни и напречен кораб, върху които се изгражда богата многообемна композиция. Централният купол се носи от 4 свободно стоящи подпори и подчертава обемно-пространствения облик. Вътрешните пространства са внушителни. Височината на централния купол е 33 метра. Постигнат е богат и пищен образ.

Проектът на Генчо Кънев е разработен по подобие на Варненската катедрала, която той строи между 1884 и 1886 година. Така проектът му е за еднокамбанарийна църква, а Бахнани я проектира и изгражда с 2 камбанарии.

Иконостасът и църковните мебели в интериора са резбовани от дебърски майстори от рода Филипови[2].

Гробът на митрополит Кирил

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

В двора на църквата са погребани:

  • подпоручик Ангел Тодоров (1864-1885) – загинал при отбраната на града в Сръбската война;
  • Кирил Скопски и Видински (1833-1914) – митрополит на Скопската, после на Видинската епархия;
  • Найчо Цанов (1957-1923) – председател на Народното събрание (препогребан в Градската градина)[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Забележителности. // Област Видин, 2007. Посетен на 30 ноември 2007.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 250.
  3. Забравеният паметник – vidin-online.com, 15.11.2014

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Коева, М., Н. Тулешков. Първомайстор Генчо Кънев. С. 1987, 100-102, 218-219