Свети Димитър (Виногради)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

„Свети Димитър“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Виногради
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Неврокопска епархия
Архиерейско наместничество Сандански
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Време на изграждане край на XVIII – начало на XIX век
Съвременно състояние действащ храм

„Свети Димитър“ е българска възрожденска църква в светиврачкото село Виногради (Манджово), част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е издигнат в края на XVIII – началото на XIX век. В архитектурно отношение представлява каменна трикорабна базилика със слабо изразена апсида на изток и пристроен навес на запад. Входовете са два – от запад и от юг. Прозорците са в засводени правоъгълни ниши. В XX век храмът е обновен.[1]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Трите кораба във вътрешността са разделени с две редици по три дървени стълба. Таваните са дъсчени, а на този над централния кораб е изписан „Христос Вседържител“ в медальон. Над колонадата има остатъци от стенописи с растителни мотиви.[1]

Иконостасът е частично резбован по венчилката и царските двери и е изписан. На цокълните табла са изрисувани вази с букети. Някои от царските икони са от XVIII век – „Свети Антоний“, „Света Параскева“, „Света Неделя“, „Свети Димитър“, „Света Богородица“, „Свети Йоан Предтеча“, „Свети Архангел Михаил“. „Исус Христос“ от 1860 година е дело на Яков Николай, а „Свети Никола“ от 1862 година - на Лазар Аргиров. Владишкият трон е с украса от две лъвски фигури, а амвонът и проскинитарият са рисувани.[1]

В храма има ценни стари икони – „Христос Вседържител“ от XV век, „Света Богородица Ватопедска“,[1] от XVIII век, „Света Богородица Умиление“ от XVIII век, „Христос Вседържител на архиерейски трон“ от XVIII век, както и разпятие от дърво от 1891 г., стари свещници и евангелие от средата на XIX век.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 406.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 407.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България