Свети Димитър (Влашка Блаца)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
| „Свети Димитър“ Αγίου Δημητρίου | |
 Ктиторският надпис от 1774 година | |
 Местоположение в Еордея | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Влашка Блаца |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Сисанийска и Сятищка |
| Изграждане | 1774 година |
| Статут | действащ храм |
„Свети Димитър“, известен и като Кукла (на гръцки: Αγίου Δημητρίου, Κούκλα),[1] е православна църква в градчето Влашка Блаца (Власти), Егейска Македония, Гърция, част от Сисанийската и Сятищка епархия.[2][1][3]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е манастирски храм, разположен в подножието на Мурик, на 2 km западно от градчето.[4][1]
История
[редактиране | редактиране на кода]На мястото на църквата има следи от селище, което вероятно е било част от античния град Сисани. Църквата вероятно е била енорийска. След разрушаването на античния град, жителите се местят във Влашка Блаца и на мястото на първата църква е построена малък храм, която по-късно бил превърнат в манастир. Името „Кукла“ се среща за първи път в Зосимовата кондика. В кондиката манастирът е споменат след село Сисани, а не след паланката Блаца: „Село: Сисани… В границите му[3] има и друг манастир на Свети Димитър: наречен Кукла“. Възможно е това да е името на съществувалото на мястото на църквата селище.[5]
На западната стена на наоса, на трегера над входа и в специална рамка с форма на цвете има ктиторски надпис, който дава информация за ремонта и изписването на храма, дарителя и зографа, който е ръководил украсата. Текстът е написан с черен цвят върху пепелен хоросан. Надписът се състои от пет реда с главни букви и завършва с малки букви. В началото на първия стих има кръст със същия размер като буквите на надписа. Текстът гласи:[5]
| „ | † Ἀνεκενίσθη · κὲ ἀνιστορίθη · ὁ θίος κὲ πάνσεπτος ναὸς // τοῦ Ἁγίου ἐνδόξου· μεγααομάρτιρος Δημητρίου τοῦ Μυροβλήτου· // ἀρχιερατεύοντος τοῦ Πανιερωτάτου κὲ Λογιωτάτου Κυρίω // Κυρίο Κιρύλου διὰ δαπάνης τοῦ ἀυδίμου κτίτορος· Κυρίου· Γεωργίου Δίμου τοῦ Νίτζιου // ἐκ χόμις· Κλισούρας· εὐμερεύοντος Θομᾶ ἱερέος κὲ διὰ χιρὸς Κονσταντίνου ἐν ἔτισιν τισιν // ἰανοαρίου 20 ἀπὸ θεογονίας 1774[6]
Възстанови се и се изписа отново всесветият и всепочитаем храм на славния великомъченик Димитрий Мироносец при архиерейството на Всесветия и Премъдрия Господин Господин Кирил, със средства на скромния ктитор Господин Георгиос Димос Нидзиос от село Клисура, при благополучното управление на Томас йерей и от ръцете на Константинос, на 20 януари от Богоявление, 1774. |
“ |
В надписа има правописни грешки, а ударенията и придиханията невинаги се поставени правилно. Според него храмът е възстановен при управлението на епископ Кирил (1769 - 1792), родом от Цепелово в Епир. В четвъртия и петия ред на текста се споменава името на дарителя за украсата на църквата - Георгиос Димос, родом от Клисура, съседно влашко планинско село. Следва името на свещеник Томас, като не се казва да е йеромонах или монах. Следователно църквата става манастирска след 1774, годината, посочена в ктиторския надпис, и преди 1797 година, когато е спомената като манастир в Кондиката на митрополията. В петия ред е посочено само името му на зографа - Константинос, без родно място.[6] Това е Константин Хионадески от епирското село Хионадес, който заедно със своя съселянин Михаил е работил в района.[6][1] Според Евгения Дракопулу обаче това е Константин Зограф от Корча.[6] В повечето надписи върху паметници в по-широкия район на Населица и Сятищко името на Константин Хионадески е придружено от мястото му на произход. Стенописите във всички негови подписани произведения имат сходни иконографски и стилистични характеристики. Също така надписът в „Свети Димитър“ започва с главна буква и завършва с малка, похват използван от Константин Хионадески и Михаил във всичките им стенни надписи.[7]
Точното време на завършване на иконографията на църквата е поставено под въпрос поради интервенцията, която е претърпяла последната цифра. При нея цифрата 7 се припокрива с цифрата 4. Възможно е 7 да е резултат от инерция на писаря, а не от по-късна намеса, тъй като изписването на годината показва еднородност по отношение на цветовия тон и начина на писане при изобразяването на цифрите. Така, желаейки да поправи грешката си, той образува числото 4 над числото 7.[7]
По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век манастирът е убежище на гръцки чети.[7]
На 3 ноември 1978 година църквата е обявена за защитен паметник.[2]
Малкото реликви на манастира - царските икони от 1772 година, подвързани с кожа минеи, антиминси и архивите - са пренесени в църквата „Свети Марк“ във Влашка Блаца. В 1991 година манастирът пострадва от пожар. В 2005 година е направен опит за реконструкция на покрива.[7]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Димитър“ принадлежи към типа еднокорабна базилика с дървен двускатен покрив. Размерите на храма са 14,95 m х 5,95 m. Тя е типичен пример за църква от османския период с относително малка височина, особено от северната страна поради наклона на терена. Ниският вход и ограничените по размер и брой по-късни отвори не дават достатъчно осветление вътре в църквата. Външната простота на зидарията с тухли и дървена конструкция контрастира с богатата иконографска програма, която украсява вътрешността ѝ.[5]
Стенописи
[редактиране | редактиране на кода]В храма има ценни стенописи. В притвора е изписана само източната стена, която го отделя от наоса, и на нея е изобразена само една сцена – Второто пришествие.[1]
В храма има икона от 1680 година на Димитрис Заманис от Блаца.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Οι εκκλησίες της // Βλάστη Κοζάνης. Архивиран от оригинала на 26 декември 2014. Посетен на 26 декември 2014.
- ↑ а б ΥΑ Φ35/42463/2128/18-10-1978 - ΦΕΚ 950/Β/3-11-1978 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 26 декември 2014. Посетен на 26 декември 2014.
- ↑ а б Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 52. (на гръцки)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 53. (на гръцки)
- ↑ а б в г Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 54. (на гръцки)
- ↑ а б в г Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 55. (на гръцки)
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 285. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
