Свети Димитър (Клисура)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
| „Свети Димитър“ Αγίου Δημητρίου | |
 общ изглед | |
 Местоположение в дем Костур | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Клисура |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Костурска |
| Архиерейско наместничество | Горенско |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | 1856 г. |
| „Свети Димитър“ в Общомедия | |
„Свети Димитър“ (на гръцки: Αγίου Δημητρίου) е православна църква в костурската паланка Клисура (Влахоклисура), Егейска Македония, Гърция, част от Костурската епархия.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена в 1856 година в Долната махала на Клисура на мястото на стар храм, който според традицията датира от 1700 година. Според Николаос Сьокис между 1700 и 1773 година Клисура е седалище на костурския митрополит.[2]
В 1996 година църквата е обявена за защитен паметник.[1]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Църквата представлява трикорабна базилика с притвор. Има триетажна каменна камбанария. В интериора има резбовани декоративни елементи с изключително качество.[1] Дърворезбованият иконостас на храма е от 1819 година, а проскинитарият от 1820 година. Спомоществуватели на иконостаса, проскинитария и владишкият трон са Георгиос Урман и Георгиос Басиос, както и шивашкият и млекарският еснаф в Цариград. Стенописите са дело на хионадски, самарински и клисурски зографи. В храма за запазени два ценни дискоса, единият от 1746 година, четири евангелия със сребърни обкови, сватбени венци и други, както и 44 ценни икони.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/38664/1051/12-7-1996 - ΦΕΚ 765/Β/28-8-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-05. Посетен на 28 декември 2014.
- ↑ а б Καραθανάσης, Αθ. Νικόλαος Δημ. Σιώκης, Η ιστορία και τα κειμήλια των ιερών ναών Αγίου Νικολάου και Αγίου Δημητρίου Κλεισούρας Καστοριάς // Μακεδονικά 34. 2004. σ. 444.
