Свети Димитър (Сенокос)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

„Свети Димитър“
Senokos Sveti Dimitar.jpg
Общ изглед
България
41.8314° с. ш. 23.2306° и. д.
„Свети Димитър“
Област Благоевград
41.8314° с. ш. 23.2306° и. д.
„Свети Димитър“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Сенокос
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Неврокопска
Време на изграждане 1927 година
Съвременен статут действащ храм
„Свети Димитър“ в Общомедия

„Свети Димитър“ е православна църква в пиринското село Сенокос, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1][2]

Църквата е построена в началото на XIX век[2] или в 1894 година.[1] Иницатор за построяването на храма е кметът на Сенокос Томан Серафимов, който заедно с местните първенци ходи много пъти до Мелник, Сяр, Солун и Цариград с молби за ферман за строеж на църква. Получават фермана и определят място за църква в местността Света Троица във Везенковата махала – централна за пръснатото село. Местните турски управници обаче не били съгласни и след молба на Томан Серафимов казалийският управител в Мелник Ибрахим бей изпраща специален човек, който да определи мястото и размерите на храма.[2]

Отначало в храма се служи на гръцки. Свещеници са поп Димо, Лалковият поп от Чакърската махала, Ковачевият поп от Мечкул, Андон Дяков и други. След натиск от страна на жителите за българска служба, Харалампи Цветков изпраща на своя издръжка момче на име Георги да учи за поп и да се върне да служи на български. В 1908 година гръцките богослужебни книги пък са изнесени от и изгорени. Църквата е убежище на Яне Сандански и на други ръководители на Серския окръг на ВМОРО, като в нея многократно са провеждани революционния събрания и срещи. От спомените на Яне, разказани пред проф. Любомир Милетич, личи, че още през 1901 година в Сенокос е имало играден комитет на ВМОРО, който е бил с ръководен състав: председател (ръководител), касиер и един-двама съветници.[2]

Църквата е опожарена от османските войски по време на Балканската война в 1912 година, като в пожара изгарят и всичките ѝ документи. По това време свещеник е поп Глиго, погребан в старото гробище на Калайджийската махала.[2][1] Църквата е възстановена в 1927 – 1928 година[1][2] по инициатива на поп Александър Чакъров. Певци в нея в по-ново време са били Яне Тасев, Прокоп Спасов, Иван Янушев, Борис Стоицов и други.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 249.
  2. а б в г д е ж Черква „Свети Димитър“ - Сенокос. // Senokos.com. Посетен на 28 януари 2017.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България