Свети Дух (Маточина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Дух“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Маточина
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Старозагорска епархия
Архиерейско наместничество Свиленградско
Време на изграждане Х век
Съвременен статут недействащ храм

„Свети Дух“ е средновековна скална църква при село Маточина, България, датирана от Х век – времената на Цар Симеон Велики, когато има силно възраждане на монашеството и аскетизма в християнството във връзка с подема му в България и византийската епоха на иконоборски вълнения.[1] Подобно на съседната Михаличка скална църква, на съвременния им старобългарски Мурфатларски скален комплекс и пр., като тях и тя е изсечена в скалисто възвишение. Отстои на 2 km югозападно от село Маточина.

Оформена е като правоъгълно засводено помещение, в което се влиза през къс, също така сводест коридор. Тази скална църква е дялана в самата скала само с помощта на ръчни инструменти. Общата дължина на храма е 14,05 m, а само на коридора е 4,20 m. Най-високата точка на свода в коридора е 3,5 m, широчината му е 3 m. От двете страни на входния коридор до изхода има по две квадратни ниши. По-навътре, от лявата страна, на същата височина (1,5 m от сегашното ниво) има още една такава ниша.[1]

Вляво от входа, в скалата личат изсечени стъпала, водещи към обширно платото, под което се намира църквата. Точно над входа са запазени следи от издълбани в скалата форми с култово предназначение, най-вероятно от времето на траките. При самия външен край на входния коридор има два успоредни врязани улея за вратата. Над черквата в скалата са издълбани няколко гроба, ориентирани изток-запад.

В по-новата история скалната църква е носила името „Свети Дух“ и е действала като църковен храм на три села – Маточина, Варник и несъществуващото вече село Благунци. На платото над църквата дълги години се е провеждал многолюден събор. Едва през 1934 г. в Маточина е построена нова църква „Св. Св. Константин и Елена“ и постепенно църковния живот във „вехтата черква" замира.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Аладжов, Димчо. „Християнски паметници в Хасковски окръг“, изд. на РИМ-Хасково, 1981 Хасково.
  2. Зайков, Константин. "Съкровищата на Тунджанската долина между Странджа и Сакар”, 2010
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България