Свети Илия (Букурещ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.

Църква „Свети пророк Илия“
Biserica „Sfântul Prooroc Ilie“
Sfantul ilie bucuresti.jpg
Входа на църквата
Relief Map of Romania.png
44.4334° с. ш. 26.1022° и. д.
Църква „Свети пророк Илия“
Biserica „Sfântul Prooroc Ilie“
Местоположение в Румъния
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Romania.svg Румъния
Населено място Букурещ
Вероизповедание Православие – РПЦ
Епархия Букурещка архиепископия
Време на изграждане 1841 година
Съвременен статут действащ храм

Църквата „Свети пророк Илия (на румънски: Sfântul Prooroc Ilie, или Biserica Bulgară „Sfântul Ilie“, Biserica „Sfântul Ilie – Hanul Colţii“) е православен храм в румънската столица Букурещ. В периода 1954 – 2009 църквата функционира като български храм, преотстъпен на българската общност от страна на Румънската православна църква.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е построена в двора на букурещки хан в периода 1725 – 1730 година от ключаря с благороден произход Раду Колця. Поради това тя станала известна под името „Св. Илия от хана Колця“.[1] Църквата е била заобиколена от зидана ограда и затова Дионисий Фотино я включва към манастирите с ханове в двора. Според един документ от 27 февруари 1836 година, в близост до олтара, долепена за оградата на църквата, се е намирала и бакалията на хана. Храмът е бил разрушен от земетресението в Букурещ през 1838 година, след което отново е построен от наемателя на Хан Колця – Лазар Календероглу. Новата църква е осветена на 30 август 1841 година, което става ясно от надпис от епохата.[2]

През 1895 година Столичният общински съвет решава, че името на църквата не е подходящо за един православен храм, и нарежда тя да носи името на своя ктитор „Св. Илия Календеру“. В периода между 1880 – 1897 църквата функционира като гръцка, където Светата литургия се е извършвала на гръцки език.[2]

Българската църква[редактиране | редактиране на кода]

След установяването на комунистическия режим в Румъния са отнети редица български църкви в градове като Букурещ, Галац и Браила.[3] Tъй като българите в Букурещ остават без свой храм, през 1954 година църквата „Св. пророк Илия“, намираща се в центъра на румънската столица, е дадена за временно ползване от българската общност. В грамотата на румънския патриарх Юстиниан, с която тя и принадлежащият ѝ хан Колця се дават за временно ползване, се казва, че храмът се дава, „докато българите не си построят нов“.[3] Тогава на входа му е поставен този надпис:

„Тази свята църква, която има за храмов празник свети пророк Илия, построена от ключаря Раду Колця през 1725 година, след това възстановена от Лазар Календероглу и с помощта на други през 1841 година, беше ремонтирана благодарение грижата на Блаженейшия патриарх Юстиниан със средствата на Светата архиепископия на Букурещ и бе дадена за ползуване на православното българско общество от град Букурещ през 1954 година, 26 октомври. Старите стенописи бяха почистени и поправени от майстор Николае Стойка, който изографиса иконите на входната част на храма. Църквата беше осветена от Негово блаженство румънския патриарх Юстиниан и българския патриарх Кирил с голям събор от йерарси, свещеници и дякони от Румъния и България в присъствието на множество вярващи“.[2]

Отнемането на църквата[редактиране | редактиране на кода]

В продължение на 55 години църквата при хана Колця е позната сред гражданите на Букурещ като „българската църква“ (на румънски: Biserica Bulgară). През 2009 година Постоянният епархийски съвет на Букурещката архиепископия излиза с решение да назначи за първи свещеник в храма отец Габриел Григореску. Румънската патриаршия оправдава това си действие с мотива, че храмът според нея е в лошо състояние, и базирайки се на действащото закнодателство за връщане на конфискуваните имоти от комунистическия режим, отнема църква от българската общност.[4] Според същото решение българският свещеник Петър Тотев може „необезпокояван да продължи своята пастирско-мисионерска, литургична и административна дейност за православните български вярващи от Букурещ, наред с румънския първи свещеник“. [4] Въпреки това обаче новата богослужебна програма на храма, съставена от Букурещката архиепископия, е променена и българското участие в нея е сведено до минимум.[5] По същото време българският иконом на църквата Петър Тотев е подложен на неописуем натиск от страна на Румънската патриаршия посредством непрекъснати заплашителни телефонни разговори и ултиматум за напускане на храма.[6] На 30 май 2009 българският свещеник предава кючовете от храма на специална комисия, назначена от Букурещката архиепископия.[5] Пред членовете на българската църковна общност представителите на Букурещката архиепископия обясняват отново мотивите на заповедта на румънския патриарх Даниил за отнемането на църквата с мотивите, че „храмът се нуждаел от спешен ремонт; множество били румънците, които желаели да се черкуват тук, но не разбирали български език, а и българската общност била малобройна[5] Впоследствие иконом Петър Тотев е назначен за пети свещеник в бившата руска църква „Св. Николай“, отнета по подобен начин от руската общност в Букурещ.[7]

Две години след отнемането на българската църква при хана Колця, за която се твърдяло, че има нужда от спешен ремонт, такъв не е започвал. От Румънската патриаршия обещават на българската общност да построят в двора на бившия руски храм „Св. Николай“, сега водещ се студентски храм, помещение за събиране на българите. Това обещание също не е изпълнено. Черкуващите се българи стоят на крак в двора на препълнения храм по време на Светата литургия, поради това, че основното му предназначение е да обгрижва студентите от Букурещкия университет. Смесеният църковен хор „Nihil sine Deo“ на бившия българския храм „Св. Илия“, съставен от професионалисти, също не е допускан да участва в богослуженията.[6] Скандалът с отнемането на българската църква при хана Колця прогонва българите от храма, а така също и много руснаци и украинци, защото той бил единственият в Букурещ, където богослуженията се извършвали на църковнославянски.[8]

През 2011 година Надежда Ганева и синът ѝ Велин Ганев даряват свой имот в китното букурещко предградие Снагов на Българската православна църква за построяването на българска църква и културно-просветен център за българите в румънската столица.[9][10] Дарението е направено, след като Община Букурещ изпраща официално писмо до Българската православна църква, с което Патриаршията е уведомена за отказа за придобиване на подходящ терен в Букурещ за построяване на български православен храм и културен център.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Biserica Ortodoxa Romana, seria II, anul 1926, nr.539 – 540, februarie si martie, G. Negulescu
  2. а б в Българска православна църква Свети пророк Илия. // Иде.ли?, 23 юни 2006. Посетен на 23 септември 2011.
  3. а б Българите в Букурещ може да останат без своя черква. // www.dw-world.de, 20 април 2009. Посетен на 23 септември 2011.
  4. а б Румънската патриаршия относно казуса с църквата "Св. Илия“ в Букурещ. // www.pravoslavie.bg, 29 юни 2009. Посетен на 23 септември 2011.
  5. а б в Предаване ключовете на българския храм „Св. пророк Илия“ в Букурещ (фоторепортаж). // www.dveri.bg, 31 май 2009. Посетен на 23 септември 2011.
  6. а б Бог забавя, но не забравя. Две години от отнемането на българския храм в Букурещ. // www.dveri.bg, 28 май 2011. Посетен на 23 септември 2011.
  7. Има резултат от преговорите в Букурещ: българите остават без храм. // Иде.ли?, 8 юли 2009. Посетен на 23 септември 2011.
  8. Скандалът с църквата в Букурещ прогони българите. // www.monitir.bg, 10 юни 2009. Посетен на 23 септември 2011.
  9. Българи дариха земя за храм край Букурещ. // www.monitor.bg, 16 септември 2011. Посетен на 22 септември 2011.
  10. Българската култура и традиция в Румъния ще се запази. // bg-patriarshia.bg, 24 август 2011. Посетен на 22 септември 2011.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Румъния“         Портал „Румъния