Свети Илия (Крушево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.
| „Свети Илия“ Προφήτη Ηλία | |
 от югозапад | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Крушево |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Валовищка |
| Тип на сградата | трикорабна куполна базилика |
| Изграждане | 1870 г. |
| Статут | действащ храм |
„Свети Пророк Илия“ (на гръцки: Προφήτη Ηλία Αχλαδοχωρίου) е българска възрожденска православна църква в село Крушево (Ахладохори), Егейска Македония, Гърция, част от Валовищката епархия. Църквата е енорийски храм на селото[1][2] и датира от 1870 година. Храмът е един от най-впечатляващите примери за църковна архитектура от XIX век в Сярско и е най-големият поствизантийски храм в региона.[3] Построен е от българската община в селото. Осветена е на 14 септември от владиката Неофит Серски.[4]
За църквата през 1916 година Антон Попстоилов пише:
| „ | Българската църква „Св. пророк Илия“, строена в 1870 г., е монументално здание с мраморни стълбове и изцяло с дялани камъни. В Източна Македония тя е първата черква и никоя гръцка черква, градска или селска, не може да и съперничи. За жал, и над тоя български божествен храм е поставена дамга от гърците: отвън е измазан със синя и бяла боя и изрисуван византийският герб; славянските надписи на иконите са заменени с гръцки; живописта по стените ѝ на български светии заличена и пр. Намиращите се икони на св. Кирил и Методий с български надписи, последните са заличени и поставени по гръцки имена св. Иван и св. Яков. Отпреде на женското отделение в черквата са записани имената на всичките квартируващи гръцки войски с офицерите им от 17 пеши полк.[5] | “ |
В архитектурно отношение представлява трикорабна куполна базилика с етаж и три петоъгълни конхи на изток. Външният изглед е разнообразен. Стените на трема са структурирани в последователни тройни арки с отстъп към колоните, които са оформени като пиластри с класически капители. След засечката на корниза следва покривът на храма и на купола, който е вълнообразен, а ръбовете на сградата се подчертават от пиластри. Западният вход над трегера е богато изписан.[3]
В 1995 година храмът е обявен за защитен паметник на културата.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Α' Αρχιερατική Περιφέρεια // Ιερά Μητρόπολη Σιδηροκάστρου. Архивиран от оригинала на 2014-10-27. Посетен на 27 октомври 2014.
- ↑ Προφήτης Ηλίας Αχλαδοχωρίου Σερρων // Το Γόνιμο Σερρών Χθες Και Σήμερα, 27 октомври 2014.
- ↑ а б в ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ37/36626/943/25-7-1995 - ΦΕΚ 694/Β/7-8-1995 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-31. Посетен на 27 октомври 2014.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен - село Крушево - документи и материали. ДТМ, 2014. ISBN 978-954-9380-11-8. с. 67.
- ↑ Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 312. Посетен на 27 октомври 2014.
