Свети Илия (Крушево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.

„Свети Илия“
Προφήτη Ηλία
St. Prophet Elijah Krushevo ALIM4258.JPG
от югозапад
Greece relief location map.jpg
41.32° с. ш. 23.5406° и. д.
„Свети Илия“
Местоположение в Гърция
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Крушево
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Валовищка
Тип на сградата трикорабна куполна базилика
Време на изграждане 1870 г.
Съвременен статут действащ храм

„Свети Пророк Илия“ (на гръцки: Προφήτη Ηλία Αχλαδοχωρίου) е българска възрожденска православна църква в село Крушево (Ахладохори), Егейска Македония, Гърция, част от Валовищката епархия. Църквата е енорийски храм на селото[1][2] и датира от 1870 година. Храмът е един от най-впечатляващите примери за църковна архитектура от XIX век в Серско и е най-големият поствизантийски храм в региона.[3] Построен е от българската община в селото. Осветена е на 14 септември от владиката Неофит Серски.[4]

За църквата през 1916 година Антон Попстоилов пише:

Българската църква „Св. пророк Илия”, строена в 1870 г., е монументално здание с мраморни стълбове и изцяло с дялани камъни. В Източна Македония тя е първата черква и никоя гръцка черква, градска или селска, не може да и съперничи. За жал, и над тоя български божествен храм е поставена дамга от гърците: отвън е измазан със синя и бяла боя и изрисуван византийският герб; славянските надписи на иконите са заменени с гръцки; живописта по стените ѝ на български светии заличена и пр. Намиращите се икони на св. Кирил и Методий с български надписи, последните са заличени и поставени по гръцки имена св. Иван и св. Яков. Отпреде на женското отделение в черквата са записани имената на всичките квартируващи гръцки войски с офицерите им от 17 пеши полк.[5]

В архитектурно отношение представлява трикорабна куполна базилика с етаж и три петоъгълни конхи на изток. Външният изглед е разнообразен. Стените на трема са структурирани в последователни тройни арки с отстъп към колоните, които са оформени като пиластри с класически капители. След засечката на корниза следва покривът на храма и на купола, който е вълнообразен, а ръбовете на сградата се подчертават от пиластри. Западният вход над трегера е богато изписан.[3]

В 1995 година храмът е обявен за защитен паметник на културата.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Α' Αρχιερατική Περιφέρεια. // Ιερά Μητρόπολη Σιδηροκάστρου. Посетен на 27 октомври 2014.
  2. Προφήτης Ηλίας Αχλαδοχωρίου Σερρων. // Το Γόνιμο Σερρών Χθες Και Σήμερα, 27 октомври 2014.
  3. а б в ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ37/36626/943/25-7-1995 - ΦΕΚ 694/Β/7-8-1995. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 27 октомври 2014.
  4. Манова, Цветана. Сълза вместо песен - село Крушево - документи и материали. ДТМ, 2014. ISBN 978-954-9380-11-8. с. 67.
  5. Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 312. Посетен на 27 октомври 2014.
     Портал „Македония“         Портал „Македония