Свети Илия (Радово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.
| „Свети Илия“ „Свети Илија“ | |
_(1).jpg) Общ изглед | |
 | |
| Вид на храма | източнокатолическа църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Радово |
| Религия | Македонска източнокатолическа църква |
| Епархия | Струмишко-Скопска |
| Изграждане | 1928 г. |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Илия“ в Общомедия | |
„Свети Илия“ (на македонска литературна норма: „Свети Илија“) е източнокатолическа църква в струмишкото село Радово, Северна Македония. Църквата е част от източнокатолическата Струмишко-Скопска епархия.[1]
Енорията е наследник на униатската енория „Свети Илия“ в българското кукушко село Алексово, част от Македонския български апостолически викариат. След разгрома на кукушките български села през Междусъюзническата война в 1913 година, част от униатите бежанци от Алексово се установяват в Радово, което остава в България и е напуснато от турските си жители. В селото пристигат бежанци и от Мутулово, Рошлово, Морарци, Грамадна, Гола, Патарос, Янешево, Старошево. Енорията в Радово е основана веднага след пристигането на бежанците в 1914 година, като свещеници са Георги Стоянов и Стоян Пецев (Поппецов).[2] За храм е адаптирана стая в турското училище, а по-късно стара къща. Храмът е посветен на Свети Илия.[1]
Отец Георги Стоянов по-късно с по-голямата част от вярващите се установява в Секирник, където основава енорията „Свети Никола“. В 1916 година отец Стоян Пецев е наследен от монсеньор Недялко Стойчев.[2]
В 1918 година Струмишко е предадено на Сърбия и монсеньор Недялко Стойчев е прогонен от сръбските власти в България.[2]
В 1928 година започва изграждането на днешната сграда. От 1978 година в радово действат сестрите евхаристинки.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
