Свети Илия (Урвич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.

Свети Илия (Урвич)
Останки от крепостната черква-манастир „Св. прор. Илия“ в крепостта „Урвич“ край София
Останки от крепостната черква-манастир „Св. прор. Илия“ в крепостта „Урвич“ край София
Местоположение
Местоположение в България
Страна Флаг на България България
Област Област София
Археология
Вид Църква
Период XIV век
Епоха Втора българска държава

Свети Илия е късносредновековна църква, разположена във вътрешната част на твърдината Кокалянски Урвич край София. Намира се в Панчаревският пролом на река Искър на няколко километра след Панчарево, в централната част на хребета „Средобърдие“ от страната на Лозенската планина.

Разрушена напълно от турците при превземането на крепостта в края на XIV век, но въпреки това остава в паметта на местното население и мястото продължава да изпълнява религиозните си функции поне до края на XVII век, като част от манастирски комплекс.

Археологическите проучвания в района на крепостта датират от 1965 г. При разкопки през 1969 и 1979 г. с научен ръководител проф. д-р Димитър Овчаров се установява че по своята форма и градеж храмът се отнася към времето на Второто българско царство. Археолозите са успели да сглобят два от библейските сюжети в крепостната църква. Стенописите са в стил Палеологов ренесанс и датират от първата половина на ХIV в. Уникален стенопис на малкия Христос сред книжниците в Соломоновия храм, както и възстановената част от фреската, изобразяваща Дева Мария и Елисавета след Благовещението са сред другите забележимите находки.

Според проф. Николай Овчаров, откритието е сравнимо единствено с подобно изображение на Исус от Боянската църква. В процес на възстановяване са и сцената с бягството в Египет, както и на ликовете на Св. Св. Константин и Елена. Уникалните стенописи са открити в натрошен вид и са реставрирани парче по парче в продължение на половин година.

При последните проучвания с научен ръководител доц. Бони Петрунова от Археологическия институт на БАН, започнали през 2008 и възобновени през 2011 г. със средства по програма „Култура“ на Столична община в притвора на черквата бяха открити нови артефакти, даващи непозната досега светлина върху българската история и по-специално за значението на Урвич, не само като чисто отбранителна крепост, но и като малък средновековен град.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]