Бигорски манастир
| Бигорски манастир Бигорски манастир | |
 Изглед от манастира | |
 Местоположение в Маврово и Ростуше | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Ростуше |
| Посветен на | Йоан Кръстител |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Охрид |
| Изграждане | 1020 г. |
| Статут | действащ храм |
| Сайт | bigorski.org.mk |
| Бигорски манастир в Общомедия | |
Бигорският манастир „Свети Йоан Предтеча“ е православен манастир в западната част на Северна Македония. В миналото е част от Охридската архиепископия,[1] след това на Българската екзархия, а днес – от Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Разположен е в община Маврово и Ростуше, по поречието на река Радика, в Реканско, между градовете Дебър и Гостивар. Известен е с изящния си дървен иконостас, смятан за един от най-прекрасните в православния свят. Патрон на манастира е Свети Йоан Кръстител, а бигорски произлиза от камъка бигор, от който са скалите в района.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
В статия за „Цариградски вестник“ от 1 януари 1859, българският просветен деец Йордан Хаджиконстантинов-Джинот твърди, че обителта е построена от цар Самуил.
| „ | В Дебр соществует една велика обител, називаемая Буйгор, т.е. храм „Святаго Предтеча и Крестителя Йоана“, болгарски „хожат“ – ту има от 15 до 20 калугери, безпрестанно служи се Богу безкровная жертва.
Тая обител е зидана от царя Самоила Болгарскаго, кой е населил град Преспа, а днеска е село заборавено. По отпадении болгарскаго царства тая обител опустила се и разорила се до основание, после обновена от многотрудних монахов.[4] |
“ |
Според летописите на самия манастир, той е основан през 1020 година от архиепископ Йоан Дебърски.[3][5] Историкът Иван Снегаров се съмнява в това датиране, като приема за достоверни сведенията за съществуването му през XVI век. Неизвестно кога манастирът е изоставен, според местните легенди в резултат на османска кампания за насилствена ислямизация в региона.[1]
Първите писмени сведения за манастира са във Великия поменик, преписан от[5] йеромонах Даниил в 1833 година и в Парусията-Поменик на манастирския метох „Свети Георги“ в Райчица, писан също от Даниил в 1840 година.[6]
През 1743 година Бигорският манастир е възстановен от йеромонах Иларион. През 1800 година, при игумена Митрофан (1796 – 1807) е построена днешната манастирска църква. В началото на XIX век, при управлението на игумена Арсений (1807 – 1838) от село Галичник, са предприети големи разширения и манастирът се радва на много благодетели. През 1814 година е построена северната сграда, а през 1825 година – манастирската трапезария.[1] По това време монах в манастира е Павел Хорват, по-късно през 1837 година учител в общинското училище в Скопие.[7]
През 30-те години на XIX век е създаден и изключително орнаментираният и ценен дървен иконостас в църквата на манастира. Главен майстор е Петър Филипов (Гарката) от село Гари, представител на Дебърската дърворезбарска школа, който заедно със своя брат Марко, Макрий Негриев и други помощници се трудят около 6 години, за да създадат този шедьовър. Иконите в иконостаса са дело на зографа Михаил Анагност и сина му Димитър – монах Данаил, от влашкото село Самарина. Заедно с иконостаса Петре Филипов и останалите дърворезбари изработват и архиерейския трон и игуменския стол в църквата.[3]
В 1833 година, по поръчка на игумена Арсений Бигорски, е изработен големият кивот на манастира – една от неговите светини. Кивотът представлява съвместна работа на зограф, резбар и ювелир. На външната страна на капака, в медальон от ковано сребро е изобразено Разпятието Христово с Божията майка и Свети Йоан. Вътрешната страна е изрисувана от зографите Михаил и Даниил с ликовите на светиите, чиито мощи се вградени в кивота. Същите светци са изобразени и в гравюра от сребро вътре в самия кивот.[8]
В притвора на църквата през 1871 година личат фреските на Климент Охридски; Наум Преславски, Иван Владислав, Кирил и Методий, цар Борис I, цар Иван Шишман.[3] Според българския журналист Светослав Терзиев надписите над българските владетели Борис и Иван Шишман са неумело преправени на Стефан Дечански и Лазар Хребелянович по времето на сръбската власт във Вардарска Македония 1913 – 1941 година.[9]
На 17 май 1913 година, при установяването на сръбския режим във Вардарска Македония, сръбският епископ Варнава свиква в манастира 37 български свещеници и с помощта на властите ги принуждава да подпишат клетва за вярност.[10] В 1918 година, българският църковен деец и игумен на манастира йеромонах Партений Бигорски е изтезаван и убит, защото отказва да даде декларация, че манастирът е бил сръбски.[11]
Манастирът е традиционно място на почит и средище на поклонници както от околните християнски, така и от торбешките села.
На 30 септември 2009 година в манастирския комплекс избухва пожар при който цялостно изгарят монашеските жилища, кухнята, библиотеката, гостната, две трапезарии, Стария конак и Горния палат.[12]
Манастирът в отношенията между Северна Македония и България[редактиране | редактиране на кода]
На Бигорския манастир е наречена улица „Иван Бигор“ в квартал „Банишора“ в София (Карта).
Монашеското братство се обявява в подкрепа на сключването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 г. в Скопие, заявявайки:
| „ | Културната идентичност и национална самостоятелност, колкото и да звучи парадоксално, включват в себе си и преплетеност с други идентичности и самостоятелности. Пример за това е историческата симбиоза между македонския и българския народ.
Тая вродена близост се проявява в много значими сегменти от обществения живот: език, фолклор, култура, обичаи, дейци... Впрочем, да не забравяме, че нашите два народа имат една цивилизационна люлка, общ кръщелен купел – именно мисията на Светите братя Кирил и Методий и особено на техните свети ученици, покръстването във времото на Светия Равноапостолен цар Борис-Михаил и началото на общата ни писменост. Това ни дава право, или по-точно казано, задължение да почитаме това духовно родство и близост, без при това да неглижираме или омаловажаваме нашите културни особености.[13][14] |
“ |
На 2 август 2017 г. по време на служба в памет на Илинденското въстание монасите изпълняват „Изгрей зора на свободата“, химн на ВМРО, забранен от югославските власти след 1949 г.[15][16] В проповед, държана през същия ден, бигорският игумен архимандрит Партений Фидановски защитава сключването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България, „нашия най-братски съсед“, като определя подписването му като „четвърти Илинден“ след Илинденското въстание от 1903 г., създаването на Македонската федеративна република през 1944 г. и обявяването на независимостта на македонската държава през 1991 г.[17]
На 8 август 2017 г. в знак на благодарност за подкрепата на монашеското братство за подобряването на отношенията между Република Македония и Република България в манастира посещение прави Димитър Главчев, председател на XLIV народно събрание. В поздравителното си слово към госта игуменът архимандрит Партений заявява, че духовната връзка между двете страни е неразкъсваема и изразява вяра и надежда, че „България ще помогне на своя най-близък съсед Македония да преодолее тежките изкушения, които са изправени на нейния исторически път, за да може тя успешно да устои като държава в своите физически граници, без да бъдат накърнявани нейните културни и народни черти“.[18]
На 17 февруари 2018 г. посещение в манастира прави българският президент Румен Радев. [19]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Создавањето на автокефалната МПЦ-ОА, видено низ призмата на ЦИА“, текст на Бигорския манастир, 6 март 2017.
- „Писмо от Бигорското монашество до Зографския манастир“, Бигорски манастир „Свети Йоан Кръстител“, 1834 година]
- "Дебърский Монастир „Св. Йоан Предтеча Бигорский“, публикувано във в. „Новини“, брой 34, Цариград, 1898 година
- "На гости в Дебърския монастир „Св. Иван Бигор“, публикувано във в. Глас, брой 97, Цариград, 1912 година
- „Исторически и художествени паметници в манастира Св. Иван Бигор (Дебърско)“, София, 1918 година
- Трайчевъ, Георги. Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1941.
- „Манастирите в Македония“, София, 1933 година
- „Принос към историята на първия охридски архиепископ Йоан от Дебърско“, публикувано в сп. „Училищен преглед“, книга 39, София, 1940 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 451 – 452.
- ↑ Дебарско-кичевска епархија // МПЦ. Посетен на 8 септември 2009.
- ↑ а б в г Иванов, Йордан, „Български старини из Македония“, 1908, 1931 (фототипно изд. С., 1970, djvu формат)
- ↑ „Статистическо описание на Дебрска река в Стара Болгария“ в Йордан Хаджиконстантинов–Джинот, „Българин съм“, предговор, съставителство и редакция проф. д-р Иван Радев, „Абагар“, Велико Търново, 1993, стр. 129.
- ↑ а б Јеромонах Доситеј (Талески). Игумените на Бигорскиот Манастир „Свети Јован Крстител“ – В: Бигорски Манастир – 20 години возобновено монаштво. Бигорски манастир, 2015. с. 344.
- ↑ Јеромонах Доситеј (Талески). Игумените на Бигорскиот Манастир „Свети Јован Крстител“ – В: Бигорски Манастир – 20 години возобновено монаштво. Бигорски манастир, 2015. с. 345.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 680.
- ↑ Светињи на Бигорскиот манастир // Бигорски манастир. Посетен на 31 август 2018.
- ↑ Терзиев, Светослав, „В Македония по дирите на научното разузнаване“, в. „Сега“, 9 септември 2006 г.
- ↑ Последните български владици в Македония, съставител Лизбет Любенова, София 2012, с. 119, 126.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 197.
- ↑ До темел изгоре стариот палат на „Св. Јован Бигорски“ // INDIVIDI, 30 септември 2009. Посетен на 6 август 2017.
- ↑ За Договорот за пријателство помеѓу Р. Македонија и Р. Бугарија // Бигорски манастир. Посетен на 6 август 2017.
- ↑ Благословията на монасите от Бигорския манастир за договора между България и Македония // OFFNews, 1 август 2017. Посетен на 6 август 2017.
- ↑ Бигорските монаси пеят „Изгрей зора на свободата“ // Faktor.bg, 3 август 2017. Посетен на 6 август 2017.
- ↑ „Изгрей зора на свободата“ в
, изпълнен от монасите на Бигорския манастир на 2 август 2017 г. по време на служба в памет на Илинденското въстание.
- ↑ Илинден // Бигорски манастир, 3 август 2017. Посетен на 6 август 2017.
- ↑ Посета на Претседателот на Народното Собрание на Република Бугарија // Бигорски манастир, 8 август 2017. Посетен на 9 август 2017.
- ↑ Румен Радев: Оценявам ролята на Бигорския манастир в приятелството ни с Македония // в. 24 часа, 18 февруари 2018. Посетен на 26 февруари 2018.
