Свети Йоан Богослов (Карнобат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Йоан Богослов“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Карнобат
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Сливенска
Архиерейско наместничество Айтоско
Изграждане 1880 г.
Съвременен статут действащ храм

„Свети Йоан Богослов“ е българска православна църква в град Карнобат, България.

История[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на църковния храм в Карнобат е построена през 1880 година върху площ от около 434 m².

Свещеници[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните сведения за енорийски свещеник, при храм „Св. Йоан Богослов“ са за Панайот Станчев. В саморъчно попълнените от него през 1897 и 1903 г. формуляри с биографични данни е видно, че е роден в Карнобат на 15 август 1847 г. Учи в родния си град и Сливен до трети клас. 22 години, от 1918 до 1930 г., енорийски свещеник в Карнобат е Христо Новачков от Ямбол, учил богословие в Русия. Протойерей Иван Шишков завършва Одринското екзархийско духовно училище. От 1901 г. е енорийски свещеник и архиерейски наместник в Македония. През 1920 г., като бежанец, временно е назначен за свещеник в Карнобат, където остава до 1924 г. От 1924 г. до 1944 г. протойерей Панайот Г. Стоянов, роден в Одрин, е енорийски свещеник в Карнобат. Той завършва Софийската духовна семинария. Руският бежанец протойерей Димитър Трухманов служи в карнобатска енория от 1926 до 1928 г. През 1928 г. за енорийски свещеник в града е ръкоположен Васил Д. Калоянчев. Дякон Андрей Ст. Андреев от Бургас, учил в Пловдивската духовна семинария и в православния богословски факултет във Варшава, Полша, е избран за енорийски свещеник през 1940 г. Бъдещите свещеници в Карнобат Георги Димитров и Иван Филипов за участие в Сръбско-българската война са наградени с медали, Свещеник Христо Димитров по време на Първата световна война служи като военен свещеник.

Иконостас[редактиране | редактиране на кода]

Иконостасът е струвал 15 000 лева и е дело на фамилията Филипови от Дебърската художествена школа, начело с Йосиф Филипов,[1][2] подпомогнат от Нестор Алексиев.[3]

В църквата в 1907 тодина заедно с племенника си Серафим работи дебърският зограф Христо Благоев.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 248.
  2. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой. // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 263. Посетен на 15 декември 2015.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 255.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 198.
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 69, 177.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония